Page 74 - zapadni_pokrainini
P. 74
Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)
Кулско, където населението също е преобладаващо българско;
6. Ако се допусне промяна на границата по стратегически съобра
жения, то съюзниците ще се изложат на обвинения, отправени по-рано
към Австро-Унгария, която през 1918 г. с този мотив премества унгарска
та граница в Трансилвания и включва в унгарска територия устията на
румънските реки;
7. С отстъпването на Царибродско и Босилеградско на Югославия
ще се увеличи потокът от бежанци, насочен към България.202
Като упорити противници на американското и италианското пред
ложение се очертават Клемансо и Лойд Джордж. Още при внасянето му те
изказват своята категорична позиция, която се свързва с взетите до мо
мента решения, а именно - да се удовлетворят югославските искания за
промяна на границата между България и Югославия в полза на последна
та.203 На 8 септември Т. Теодоров получава официално съобщение, напра
вено от полк. Анри, в което се заявява, че готовият проектодоговор предс
тои да бъде връчен на българската делегация. На 19 септември 1919 г. в
10,30 часа във френското външно министерство на официална церемония
председателят на конференцията Ж. Клемансо, в присъствието на японс
ките делегати Шинда и Мацуи, връчва текста на „Проектодоговор между
съюзените страни-победителки във войната и България". На българската
страна се дава 25 дневен срок, в който тя да отправи своите евентуални
бележки и възражения. В отговора си при получаването на проектодого
вора Теодоров изказва дълбокото си съжаление за участието на България
в Първата световна война. Приканвайки великите сили да подпомогнат
българската държава за излизане от тежкото положение, в което се е озо
вала, той напомня, че все още има време на конференцията да се преос
мислят някои от предвидените териториални клаузи, защото „има едно
наказание, което никое престъпление не може да оправдае - робството".
Припомняйки идеята за провеждане на плебисцит, посочена в отправено
то още на 12 септември до Клемансо писмо, Теодоров заявява: „Правото и
справедливостта победиха във войната. Чрез плебисцитте ще възтържест
вуват окончателно и в мира".204 Малко е да се каже, че българската деле
гация изпада в униние. Разбира се, по време на целия престой в Париж, на
НБКМ-БИА, ф.273, оп. 3, а.е. 2754, л. 459-461.
203 Муравиев, К. Цит. съч., с. 222.
204 БТА,Бюлетин № 366,Първи, 20.1Х.1919 г., л. 1.-Радиограма от Париж, 19.IX.1919 г. Бюлетин
N° 367, Първи, 21.IX.1919 г., л. 1.; Бюлетин № 376, Първи, 27.IX. 1919 г., л. 1-3. Реч на минис
тър-председателя и ръководител на българската делегация Т. Теодоров при връчването на
проектодоговора за мир; ЦДА, ф.173 к, оп. 3, а.е. 2072, л. 205-210.
71

