Page 74 - zapadni_pokrainini
P. 74

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)



           Кулско, където населението също е преобладаващо българско;
                  6.  Ако се допусне промяна на границата по стратегически съобра­
           жения, то съюзниците ще се изложат на обвинения, отправени по-рано
           към Австро-Унгария, която през 1918 г. с този мотив премества унгарска­
           та граница в Трансилвания и включва в унгарска територия устията на
           румънските реки;
                  7.  С отстъпването на Царибродско и Босилеградско на Югославия
           ще се увеличи потокът от бежанци, насочен към България.202


                  Като упорити противници на американското и италианското пред­
           ложение се очертават Клемансо и Лойд Джордж. Още при внасянето му те
           изказват своята категорична позиция, която се свързва с взетите до мо­
           мента решения, а именно - да се удовлетворят югославските искания за
           промяна на границата между България и Югославия в полза на последна­
           та.203 На 8 септември Т. Теодоров получава официално съобщение, напра­
           вено от полк. Анри, в което се заявява, че готовият проектодоговор предс­
           тои да бъде връчен на българската делегация. На 19 септември 1919 г. в
           10,30 часа във френското външно министерство на официална церемония
           председателят на конференцията Ж. Клемансо, в присъствието на японс­
           ките делегати Шинда и Мацуи, връчва текста на „Проектодоговор между
           съюзените страни-победителки във войната и България". На българската
           страна се дава 25 дневен срок, в който тя да отправи своите евентуални
           бележки и възражения. В отговора си при получаването на проектодого­
           вора Теодоров изказва дълбокото си съжаление за участието на България
           в Първата световна война. Приканвайки великите сили да подпомогнат
           българската държава за излизане от тежкото положение, в което се е озо­
           вала, той напомня, че все още има време на конференцията да се преос­
           мислят някои от предвидените териториални клаузи, защото „има едно
           наказание, което никое престъпление не може да оправдае - робството".
           Припомняйки идеята за провеждане на плебисцит, посочена в отправено­
           то още на 12 септември до Клемансо писмо, Теодоров заявява: „Правото и
           справедливостта победиха във войната. Чрез плебисцитте ще възтържест­
           вуват окончателно и в мира".204 Малко е да се каже, че българската деле­
           гация изпада в униние. Разбира се, по време на целия престой в Париж, на





              НБКМ-БИА, ф.273, оп. 3, а.е. 2754, л. 459-461.
           203  Муравиев, К. Цит. съч., с. 222.
           204  БТА,Бюлетин № 366,Първи, 20.1Х.1919 г., л. 1.-Радиограма от Париж, 19.IX.1919 г. Бюлетин
              N° 367, Първи, 21.IX.1919 г., л. 1.; Бюлетин № 376, Първи, 27.IX. 1919 г., л. 1-3. Реч на минис­
              тър-председателя и ръководител на българската делегация Т. Теодоров при връчването на
              проектодоговора за мир; ЦДА, ф.173 к, оп. 3, а.е. 2072, л. 205-210.
                                                                                                    71
   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78   79