Page 77 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

граница да се вземат предвид и стратегически съображения. Но в насто­
ящия случай съществуващата към момента гранична линия между Бълга­
рия и Югославия по същество е стратегическа. Реката Тимок е естествена
граница. Ако на Югославия се дадат нови земи на изток, то тя не ще при­
добие никакви нови преимущества. В такъв случай границата ще бъде
една произволна линия между селата Брегово и Велики Извор, която ще
бъде еднакво неефикасна и за двете страни. Това се отнася и за исканата
поправка между кота 1720 (разположена 12 км югозападно от Беркови­
ца) и с. Дъсчен Кладенец. С това от България ще се отнеме гр. Цариброд,
като по този начин с един сравнително неусилен преход българската сто­
лица лесно може да бъде достигната от югославските войски. А това би
било опасно и за напред, когато Югославия отново може да поиска да
завземе български земи. Що се отнася до поправката в сектора между
Голяма Рудина (кота 1516) и кота 1333 на старата българска граница, то
така се застрашава българската жп линия Кюстендил - Гюешево, както и
мина „Благодат", богата на цинк и мед. По всичко личи, че исканите от
Белград поправки не се основават на стратегически нужди за запазване на
собствената им територия, а могат да се третират като изходен пункт за
ново откъсване на български земи в бъдеще.210 Не по-маловажно е и обс­
тоятелството, че българската страна не може да се съгласи, че една тери­
тория, към която за разлика от другите досега никога не са предявявани
претенции, може да бъде откъсната от българската държава с лека ръка,
без да се чуе поне мнението на хората, живеещи там.211

На страниците на водещите европейски вестници българският от­
говор се разглежда с интерес. И докато някои като"Журнал де Деба"
продължават водената антибългарска кампания, то други като „Манчес­
тър Гардиан" и „Дейли Кроникъл" заявяват, че въпреки грешките й Бъл­
гария не трябва да бъде наказвана така жестоко. Най-вече това се отнася
до планираното териториално орязване на страната. На страниците си в.
„Дейли нюз" обнародва писмо-призив, подписано от осем видни анг­
лийски общественици. В него е отразено убеждението им, че условията
залегнали в мирния договор с България „са съвършено противни на
принципа за свободното самоопределение на народите". Това мнение се
подкрепя и от страниците на „Дейли Кроникъл", където е отпечатан
„Апел до английския народ от името на българския народ". Изказвайки
болката на всички българи от проявената спрямо родината им неправда,
английската общественост се призовава да подкрепи молбата им за за­

210 1IЛ Д, ф. 173 к, оп. 3, а.е. 2070, л. 441-444; Българската делегация за мира..., с. 163-164.
211 Българската делегация за мира..., с. 144.

74