Page 78 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

пазване териториалната цялост на България. Общото заключение е, че
конференцията в Париж вместо да бъде безпристрастен съдник на всич­
ки, спрямо българската страна се отнася с незаслужена жестокост и от-
мъстителност.212 Нееднократно българската делегация определя като не­
лепи твърденията на югославската делегация, че в исканите от тях тери­
тории населението било етнически сръбско. До конференцията е изпра­
тен „Албум-адрес", с данни от спонтанно проведения плебисцит на насе­
лението в Царибродско - с 4190 подписа, Босилеградско - с 22 355 под­
писа и от Трънско - с 12 363 подписа. В него хората, живеещи в посочени­
те райони, се самоопределят за българи и отправят молбата си да бъдат
оставени и занапред такива.213 Адресът е изпратен лично до председате­
ля на конференцията Ж. Клемансо. Това е и последният опит на българс­
ката делегация да докаже, че с извършваната териториална поправка се
прави непоправимо „зло на целия български народ".

Приемайки българските възражения, от Бюрото на конференцията
съобщават, че те ще бъдат прегледани в най-кратък срок, след което ще
се даде и окончателният отговор. От своя страна Теодоров предупреж­
дава американската делегация, че няма да подпише, преди да е получил
съгласието на Министерския съвет от София. У него все още има надеж­
да, че могат да се променят някои от клаузите в договора.214 На 1 ноемв­
ри в комисиите на конференцията за последно се разглежда текстът на
българския договор. Обсъждането е повече от формално. Отхвърля се
предложението на американската делегация да се сформира специална
комисия за разглеждане на българските възражения. Два дни по-късно -
на 3 ноември 1919 г., отговорът на съюзените и сдружени сили се връчва
на българската делегация. Изложен на 24 печатни страници, той е прид­
ружен от препроводителна нота, подписана от Клемансо. Изказвайки за­
доволство, че България приема с готовност постановленията на гл. I, III и
XII - за Обществото на народите, за покровителството на малцинствата и
за труда, ръководителят на конференцията остава верен на своите виж­
дания - въпреки всичко България трябва да понесе отговорност за учас­
тието си във войната. Независимо от това, както пише Клемансо, при из­
работването на договора съюзниците не са се водели от чувство на мъст,

212 БТА, Бюлетин № 400, Първи, 9.Х.1919, с. 1.; ЦДА, ф. 1546, оп. 1, а.е.209, л. 22-23.
213 Петров, М. Националноосвободителното движение..., с. 48-51.; Цариброд. Трън. Бо­
силеград. Издават гражданските комитети на трите града, с. 3-8. -С., б.г.; НБКМ-БИА,
ф. 273, оп. 3, а.е. 2754, л. 132.
214 В отправеното на 27 октомври 1919 г. до М. Маджаров писмо Теодоров пише: "Очак­
ваме и се надяваме да подобрим значително границата откъм Сърбия и да откопчим
нещо откъм Тракия." // НАБАН, ф. 44 к, а.е. 366, л. 96-102.
75