Page 91 - zapadni_pokrainini
P. 91

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)




           рия.251 В своето първо изявление за белградската преса К. Тодоров под­
           чертава личната си и на българското правителство позиция за урегулира­
           не на отношенията между двете страни. Като начална стъпка той посочва
           запазването на досега съществуващата гранична линия, което ще се тъл­
           кува като белег за „новия полъх и у двете правителства".252 Оптимизмът
           му обаче не среща единомишленици в лицето на белградските управни­
           ци. Видно е, че Белград само за момент забавя своите действия, без да
           се отказва от първоначалните си планове. В брой от 28 септември 1920 г.
           проправителственият в. „Политика" излиза с уводна статия, озаглавена
           „Най-напред локайте се". Българската страна е обект на поредица от кри­
           тики и нападки. Изказва се недоволство от подетата от Ал. Стамболийски
           кампания за смекчаване на условията, наложени на България с Ньойския
           договор и се настоява за неговото прилагане в цялостния му вид.253 В
           противен случай се отправя заплахата: „Нашата държава има и воля, и
           средства да прокара своята политика".254

                                                      * * ♦


                  В началото на септември 1920 г. в София започва своята дейност
           упоменатата в Ньойския мирен договор Международна комисия по оп­
           ределяне на българо-югославската граница. Под ръководството на френ­
           ския полковник Ордиони тя се заема с изпълнението на фиксираната в
           договора задача. В нея България се представя от полк. Кисьов, а от югос­

           лавска страна участва ген. Стефанович. Според приетото от Конференци­
           ята в Париж решение комисията се натоварва да довърши започнатото и
           да укаже къде да мине точно границата между България и Югославия. Тя
           трябвало да се съобрази както с предписанията на Ньойския договор, та­
           ка и с местността, и с условията на живот на населението.255 Членовете на
           комисията изпадат в голямо затруднение, опитвайки се стриктно да при­
           ложат чл. 27 на договора, където се говори за новата граница.256 Към ко­



           251  Матеева, М., Хр. Тепавичаров. Дипломатически отношения на България 1878-1988 г.,
              с. 331-332. -С.,1989.
           252  БТА,ПЧП, Бюлетин N° 339, 2.X.1920. Изявление на К. Тодоров пред белградския в.
              югославски народ (18.IX.1920 г.).
           253  В периода октомври 1920 - февруари 1921 г. Ал. Стамболийски предприема 100-
              дневна дипломатическа обиколка из европейските столици. Навсякъде той лобира и
              търси подкрепа за излизане на България от тежкото положение, в което се е озовала.
           254  БТА, Бюлетин № 340, 2.Х.1920, с. 3-4.
           255  Българската държавност в актове и документи. Съставител В. Гюзелев, с. 293. -С., 1981.
           25б  в чл. 27 на Ньойския мирен договор новата гранична линия между България и Югос­
              лавия е дадена само в най-общ вид. Това прави договорът несъвършен от юридичес­
               ка гледна точка.

                                                                                                     87
   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96