Page 92 - zapadni_pokrainini
P. 92

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  мисията са изградени четири подкомисии, всяка от които била натоваре­
                  на да разучи и предложи новото гранично трасе в отделните райони. В
                  подкомисиите са включени и български представители: за Кулско -
                  полк.Стойнов; за Царибродско - подполк. Панов; за Босилеградско - полк.
                  Савов; за Струмишко - полк. Жечев.257


                         В действителност новата гранична линия с Югославия на практика
                  започва да се прокарва още преди подписването на Ньойския договор. В
                  рапорт № 812 от 4 ноември 1919 г., изпратен до МВРНЗ, се отбелязва, че
                  френският майор Маланден, при предварителното определяне на трасе­
                  то на новата граница, не могъл да се ориентира добре в обстановката.
                  Това произтичало от непознаване на местността. Той не могъл да разбе­
                  ре кой точно е вр. Тумба, определен от Парижката конференция за гра­
                  ничен между България и Югославия, и счел за такъв един друг, който се

                  намирал на 4 км източно от него, т.е. навътре в българска територия.
                  Майорът не пожелал да отбележи на новата карта като кота 1600 върхът,
                  който местното население наричал „Огражден". Така изработената карта
                  носела неверни данни, понеже множество от граничните села са нанесе­
                  ни неправилно, което по-късно става причина те да останат в югославска
                  територия.258 Възползвайки се от положението, на 17 ноември 1919 г.
                  югославски военни части преминават старата гранична линия и достигат
                  новата.259 Ето как, още преди да започне дейността на международната
                  разграничителна комисия по определяне на новата българо-югославска
                  граница, на практика от българската територия е откъсната известна част.


                         Научавайки за работата на комисията, българите, живеещи в пред­
                  видените за предаване райони изпращат до нея множество протестни
                  писма. На 17 септември 1920 г. пристига заявление от населението на се­
                  лата Кострошовци, Сухи дол, Стрезимировци и Паля, в което те изразяват
                  желанието си да останат в България. Мотивите за това им искане, освен с
                  националния характер на населението, са подкрепени и от чисто иконо­
                  мически и житейски доводи. Посочва се, че въпросните села от четирите
                  страни са заобиколени от планини. Единственият път е шосето Трън -





                  257  Регионът на Струмишко е окупиран от югославски войски още през 1918 г., което пра­
                     ви определянето на границата още по-сложно. Приема се въпросът да се отнесе пов­
                     торно за разрешаване в Париж, където започва да заседава новият международен
                     орган Конференцията на посланиците. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 302, л. 164.
                  258  Камбуров, Г. Териториалните и военните клаузи на Ньойския договор и тяхното из­
                     пълнение. // ВИСб., кн. 5, с. 40-41, 1969.
                  259  Пак там, с. 41.

                  88
   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96   97