Page 94 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

служби в Цариброд, Босилеград и околностите, защото на 6 ноември
предстои окупация на всички земи, упоменати в чл.27 на мирния дого­
вор.264 Въпреки многобройните предупреждения за такова протичане на
събитията, българското правителство като че ли не е изненадано от текс­
та на телеграмата. На фона на проявената към момента мудност, съста­
вянето на отговора става почти веднага. Подписано от министъра на вът­
решните работи Ал. Димитров, в него се изразява несъгласието на Бълга­
рия с това решение и призив до Белград да преразгледа решението си.
От преписката между МВнРИ и българската легация в югославската сто­
лица се разбира каква е позицията на белградското правителство. То ос­
тава непреклонно и твърдо решено да приведе в изпълнение своите
планове. Анализирайки създадената ситуация, К. Тодоров съобщава в
София, че това не е поредна югославска провокация, каквито до момента
неведнъж е имало, а нещата са сериозни и че събитията текат с необра­
тима скорост. Неговото мнение е, че Белград избързва с окупацията, за­
щото вътрешното положение в страната е несигурно. Освен това в Югос­
лавия предстоят избори, поради което управляващите се нуждаят от ка­
тализатор, за да привлекат избиратели в своя полза. Това се потвържда­
ва и от публикациите в белградската преса, които свързват предстоящата

окупация на Цариброд с неуспехите на водената от белградското прави­
телство политика по адриатическия въпрос.265

Изказаното от К. Тодоров мнение явно отговаря на истината. В то­
гавашния момент наистина в Белград са изключително притеснени от не­
успехите във водените с Италия преговори за Каринтия. Тук през ноемв­
ри предстои да се проведе плебисцит. За там спешно заминават Веснич и
Трумбич, което показва тревогата, обхванала югославските политици.266
Постигнатите с Италия споразумения се приемат от югославското общес­
тво като „катастрофални". Белградската преса, дори проправителствени-
ят в. „Политика", наричат съюза с Италия „парадоксален", тъй като тя пак
си остава главен противник на Югославия. По този повод някои шовинис­
тично настроени групи отправят срещу правителството обвинения в пре­

264 Тос1огоу1с, Р. 1и§о51ауПа..., 5. 97.
265 ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 302, л. 195, 198, 201, 206, 219, 225.
266 В подкрепа на своите претенции към адриатическото крайбрежие белградското пра­
вителство изтъква етнографски причини, което не пречи по отношение на спора с
България да ги загърби. Явно е, че до момента то не предприема планираната вече
окупация, защото изчаква развоя на събитията в преговорите с Италия. Действията се
забавят до момента, когато получавайки покана за участие в започналите разговори в
Рапало, решава да подсигури до известна степен гърба си.
90