Page 94 - zapadni_pokrainini
P. 94

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  служби в Цариброд, Босилеград и околностите, защото на 6 ноември
                  предстои окупация на всички земи, упоменати в чл.27 на мирния дого­
                  вор.264 Въпреки многобройните предупреждения за такова протичане на
                  събитията, българското правителство като че ли не е изненадано от текс­
                  та на телеграмата. На фона на проявената към момента мудност, съста­
                  вянето на отговора става почти веднага. Подписано от министъра на вът­
                  решните работи Ал. Димитров, в него се изразява несъгласието на Бълга­
                  рия с това решение и призив до Белград да преразгледа решението си.
                  От преписката между МВнРИ и българската легация в югославската сто­
                  лица се разбира каква е позицията на белградското правителство. То ос­
                  тава непреклонно и твърдо решено да приведе в изпълнение своите
                  планове. Анализирайки създадената ситуация, К. Тодоров съобщава в
                  София, че това не е поредна югославска провокация, каквито до момента
                  неведнъж е имало, а нещата са сериозни и че събитията текат с необра­
                  тима скорост. Неговото мнение е, че Белград избързва с окупацията, за­
                  щото вътрешното положение в страната е несигурно. Освен това в Югос­
                  лавия предстоят избори, поради което управляващите се нуждаят от ка­
                  тализатор, за да привлекат избиратели в своя полза. Това се потвържда­
                  ва и от публикациите в белградската преса, които свързват предстоящата

                  окупация на Цариброд с неуспехите на водената от белградското прави­
                  телство политика по адриатическия въпрос.265


                         Изказаното от К. Тодоров мнение явно отговаря на истината. В то­
                  гавашния момент наистина в Белград са изключително притеснени от не­
                  успехите във водените с Италия преговори за Каринтия. Тук през ноемв­
                  ри предстои да се проведе плебисцит. За там спешно заминават Веснич и
                  Трумбич, което показва тревогата, обхванала югославските политици.266
                  Постигнатите с Италия споразумения се приемат от югославското общес­
                  тво като „катастрофални". Белградската преса, дори проправителствени-
                  ят в. „Политика", наричат съюза с Италия „парадоксален", тъй като тя пак
                  си остава главен противник на Югославия. По този повод някои шовинис­
                  тично настроени групи отправят срещу правителството обвинения в пре­






                  264  Тос1огоу1с, Р. 1и§о51ауПа..., 5. 97.
                  265  ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 302, л. 195, 198, 201, 206, 219, 225.
                  266  В подкрепа на своите претенции към адриатическото крайбрежие белградското пра­
                      вителство изтъква етнографски причини, което не пречи по отношение на спора с
                      България да ги загърби. Явно е, че до момента то не предприема планираната вече
                      окупация, защото изчаква развоя на събитията в преговорите с Италия. Действията се
                      забавят до момента, когато получавайки покана за участие в започналите разговори в
                      Рапало, решава да подсигури до известна степен гърба си.
                  90
   89   90   91   92   93   94   95   96   97   98   99