Page 15 - cirakat

дония. Не мога точно да си спомня, но много овце,
свине, крави и дори много кучета изеде. Каза ми, че и
една жена изял близо до Сранковски мост. Останала само
забрадката й, която утреден намерили окървавена в

снега...
- Стига!... Не ми разправяй повече! - прекъсна го

момичето.
По бледото му лице, по широко отворените очи,
Иван разбра, че Донка се беше уплашила.

- Ида да взема аспирин и чай да изпия, че време е.
Като прочетеш книгата пак ще си поговорим. Довиждане!
- каза момичето и изчезна от стаичката на чирака.
- Довиждане! - изговори след нея Иван.

3

Хазаите се завърнаха късно вечерта, но Иван още не
беше заспал. Нахрани и напои още веднаж добитъка,
очисти оборите и кошарите. В мислите си още един
път си пресметна, дали свърши всички работи, за които
му заповяда чорбаджи Петко пред тръгване. Доволен, че
всичко беше подредил, влезе в стаичката си и седна на
кревата. През цялото време от ума му не излизаше Донка,

дъщерята на чорбаджиите и разговорите, които води с
нея този ден. Никога досега не беше тъй разговарял с
нея, а само накратко и някак страхливо, срамежливо.
„Чудно момиче, като че ли не е чорбаджийско“, - поми­
сли си Иван.

На другия ден се завърна и Янко, по-старият чирак,
обаче Иван не му каза нишо за Донка. Кой знае защо, но
се въздържа да му каже, за пръв път откак живееха
заедно в малката стаичка не сподели нещо с него. И
време нямаше, защото веднага, още същия ден го накара­

ха да закара говедата на паша. Иван беше запомнил
ливадите и неизораните песъкливи ниви на чорбаджията,
понеже няколко пъти вече изкарва добитъка и го пасеше
по тях. Знаеше и свободните пасбища по Кремиково,
Дойчиндел, Рисовица. Когаго по тях изкарваше добитъ­

ка, беше му най-лесно, чувствуваше се свободно и това
му напомняше за широките пасбища на Църноок. Тук
създаде и нови приятелства, снови другари - па-
стирчета каго него. Обичаше и лугарите край реката,

15