Page 17 - cirakat

набъбнали и продълговати мускули. Външността и сила­
та му предизвикваха у всички уважение и принудена по­

ел ушност.
- Има ли цигара за чирака? - запита Любен остана-
лите.
- Не искам, аз не пуша - възрази Иван.
- Ще пушиш! Всички пушим, па и ти ще пушиш!
- Казвам ти, аз не искам да пуша! - твърдо изговори
чиракът.

- Няма ли да пушиш! - изрева Любен, дръпна от
ръката на Добри запалената цигара и се опита да я пъхне
в устата на чирака.

Това превърши всичко. Иван му блъсна ръката,
обхвана го през кръста и започна ожесточена борба.
В същото време дългите ръце на Любен опасаха шията
на чирака и притиснаха главата му така силно, като че ли
щяха да я откъснат от тялото му. Иван изпъшка, почув­

ствува силни болки по врата, който като с клещи стягаха
ръцете на противника, но не се удаде. Напрегна всички
сили, стегна ръце, повдигна от земята жилавото тяло,
подметна му крак и двамата паднаха. Но, борбата про­

дължи. Час един отгоре, друг отдолу, час обратно. Иван
бързо разбра, че най-голямата опасност за него бяха
жилавите ръце на противника, които го опасваха ту за
врата, ту за главата, стягаха го като смок и той едвам
успяваше да се измъкне, да се освободи от тях. В един
момент Любен се облегна на едната си ръка, а с дру­
гата се опита да го обърне на гръб. Чиракът използва
този момент, хвана свободната му ръка и силно я извърна
назад. Любен изрева като ранен звяр.
- Признаваш ли?!... - задъхан и целия потънал в
пот запита чиракът.
- Ще те убия, ще те убия, куче чирашко! - изкрещя
Любен.
Чиракът още по-силно изви ръката му.
- Не, моля ти се!... - изпищя Любен.
- Признаваш ли? Кажи, признавам, моля ти се пусни
ме.

- Признавам. Моля ти се пусни ме! • • • - изговори
Любен, изтръпнал от болки.

Иван го пусна и двамата станаха от земята обк;1)ьис<
ни от останалите момчета, които учудено и безмълв|1

• \\
тч • »
■ а
у ж
-с- ' /
Ч,