Page 138 - cirakat

дърво и така силно грачеха, че заглушваха песните на
сладкопойните птички.

Ефтим се движеше бавно по кривата пътека от
дясната страна на реката, надолу към Райчиловско поле.
От време на време се спираше, повдигаше глава и дълбо­
ко вдъхваше чистия въздух, а лекия ветрец, който идваше
от баира, нежно милваше лицето му. По пътеката,
която ту и там навлизаше в царевиците с натежали ста-
сали за бране класи, срещна само една жена, прегърбила
се до земята, притисната от тежестта на торбата, която
носеше на гърба сй и която беше напълнена с тикви.
С едната си ръка подпираше торбата, а в другата
мъкнеше голяма жълто-зелена тиква. За малко не се
сблъскаха, защото прегърбената жена не виждаше два
метра по-далеч от очите си.
-Защо не гледаш къде ходиш?!... - скара му се
жената, която и не го погледна. - И къде се мъкнеш
по това време из полето?
- Не дръндай! - строго отвърна Ефтим, като я
отмина и продължи по пътеката.

В Долно поле спря до една повалена и изсъхнала
върба, седна на нея и запали цигара. В същото време по
пътеката, която надолу пресичаше ливадите, се зададе
човек. По черното расо и калимявката му видя, че това
беше калугер. Млад калугер, това го заключи по поход­

ката му, по силното му и гъвкаво тяло, което личеше под
плътното, доста извехтяло расо.

Калугерът бързо се приближи до него и спря. Без
да трепнат изкрещите очи на калугера се взряха в него.
Ефтим почувствува от тоя поглед първо смущение, а
после неочакван страх.
- Помози бог!

- Помози бог, оче! - рече с малко треперещ глас
и зло предчувствие, стана и се поклони. В същия миг
се сети, че тези очи, това лице му бяха познати.

- Ти, кой си?!... - почти извика Ефтим и изцъкли
очи към калугера.
\- Не ме ли познаваш? - спокойно го запита калу­
герът,.гледайки го право в очите.

Ефтим побледня, краката му се откъснаха и той
без да иска седна обратно върху повалената върба.
Пред него стоеше Чиракът.

138