Page 18 - cirakat

ги гледаха. Но, изведнаж, неочаквано, Любен замахна с
ръка и юмрукът му се стовари върху слепоочието на чи­
рака, който падна като покосен на земята, опъна се и не
мръдна.

- Уби го!... Утепа го!... - писнаха по-малките и се
разбягаха като пилци на вси страни.

- Не исках!... Аз не исках да го убия!... Аз не съм го
убил! - изтръпнал от страх заплака Любен, клекна до
чирака и повдигна главата му. - Иване, Иване, какво ти
стана!?... Стани! Я стани, Иване, нищо ти не е!... Ето, аз
ще ти помогна!... Стани, Иване, нищо ти не е!... Ето, аз
ще ти помогна! • • •
Едно от момчетата извика:
- Вода, бързо донесете вода от кладенчето!...

Две от момчетата грабнаха войнишките маторки и
хукнаха към кладенчето за вода. Но, чиракът се възвърна
преди те да се завърнат. Отвори очи и видя надвесеното,
просълзено и престрашено лице на Любен, който държе-
. ше на ръцете си главата му.
- Признаваш ли! - промълви чиракът.
- Признавам, Иване! Признавам ти, братко, ти само
го-
стани! Добре ли ти е?!... Нали нищо ти не е?!
вореше с треперещ глас Любен, не преставайки да глади
с едната си ръка косата и челото на чирака.

Никое от момчетата не беше забелязало кога Васко,
едно от най-малките, стича надолу, пресече Изворската
долина и ливадите и с всички сили се втурна към града.
То изтича на пътя, мина край чешмите и, не обръщайки
внимание на хората, които учудено го гледаха и викаха
след него, пристигна до портата на чорбаджията, блъсна
я и влезе в двора. Посрещна го Янко, който като го видя
запъхтяно и изпотено, загрижено го запита:

- Какво се случи, Васко?
- Убиха го!... Чирака убиха!... Утепа го Любен!...
Янко веднага захвърли клещите и чука, които

държеше, и без да се обажда на хазаите, просто литна
към Кремиково.
От работилницата излезе чорбаджи Петко и като
разбра от Васко какво се случило в Кремиково, хвана се
за корема, преви се и клекна до земята. По това време
от къщи изтича стрина Неда, а след нея и дъщерята