Page 20 - cirakat

- Били сте се?

Момчетата наведоха глави и нито едно не отговори.
Но, неочаквано Любен повдигна глава и погледна Янко
в очите.

- Батко Янко, аз съм виновен за всичко. Признавам
си. Исках насила да накарам Иван да пуши заедна с
нас, а като той не искаше, скарахме се, степахме се.
Той ме победи и ме накара да си призная, да го моля.
Признах му победата, молих го да ме пусне и той ме
пусна. Тогава аз го ударих. Виновен съм!

- Но, нещо изпусна да кажеш - спокойно рече Иван.

- Изпусна да кажеш, че аз пръв те ударих. Плесница ти
ударих, предизвиках те.
Момчетата се заоглеждаха изненадани от лъжата на
чирака.

- Лъже, батко Янко! - изпъчи се напред Любен. -
Той не е виновен и с това иска да ме защити, да намали
грешката ми, вината ми. На мене много ми е жал и аз
искам да ми върне!... Да ми върне!... Ето, удри ме, удри
ме!... - обърна се Любен към Иван и се намести така,
че да може да го удари.

Иван се усмихна, сложи ръка на рамото на Любен
и двамата приятелски се прегърнаха.

Полицаите, които скоро пристигнаха, като видяха и
разбраха какво се беше случило, скараха се на момчетата,
няколко псувни процедиха през зъби и сърдити препусна­
ха конете обратно към града.

Същата вечер Иван изкара първия бой от чорбаджи
Петко - чрез двадесетина върбови пръчки старият
артилерист изприщи задника на своя чирак.

4

Случката в Кремиково бързо се забрави, но остави
една дълбока следа. Това беше приятелството между
Любен и чирака, което все повече укрепваше. В началото

по-рядко, а после все по-често, двете момчета започнаха
да се отделят от останалите говедарчета, сами да се до­

говарят къде ще пасат говедата или пък кога, по кое
време ще се срещнат в града, когато и чиракът имаше
свободно време.

20