Page 19 - cirakat

Донка, които изплашени, хванаха под мишки Петко и го
помъкнаха към стаята.
- Петко, ама какво ти стана бре!?... - запита го булка­

та и сложи ръка на челото му. - Донке, дъще, дай вода! • м
Вземи и захарче, ето там на масата, до паницата!...

Донка потича да донесе вода и захарче. Стрина Неда
едвам сега се обърна към Васко, който все още стоеше
вкочанен на мястото си.
- Що му стана?!... Какво му се случи?!... - запита го.
Изплашеното момче, което заекваше, промърмори
нещо, но булката не го разбра. По това време Петко
се раздвижи, разтърси глава, въздъхна дълбоко и като
сричаше дума по дума едвам изговори:
1
- Жено... иди в участъка!... Право при началника • • • •
Ивана убили в Кремиково!...
- А!... - зина стрина Неда. -Убили го?!

- Отивай като ти викам!... В участъка отивай! • • •
Завърна се Донка, която носеше чаша вода и няколко
захарчета.

- Води баща ти в стаята, нека легне! Аз отидох
в полицейското.
- Защото убили Ивана - викна жената.
Донка писна, пребледня като восък, изпусна от
ръцете си захарчетата и чашата, която падна и се раз­
пръсна на парчета до краката й.
В Кремиково пръв пристигна Янко и спря на дваде­

сетина крачки, като видя Ивана да стои обкръжен от
останалите момчета. Просто не повярва на очите си и
нещо лекна на душата му, в цялото му тяло, което
пламтеше от силното тичане. През главата му веднага
мина мисълта, че Васко е излъгал или пък момчетата
са направили шега, ама опасна, неприятна. А може би
Васко е объркал работата, може би другиго са убили, а не
Иван - помисли си той.
Момчетата го забелязаха, обърнаха се към него и
учудено загледаха. А когато Янко се приближи, те все

стоеха и не се мръднаха от местата си. Погледа му
веднага се впи в помодрялата подутина на лявата слепо-
очница на Иван, която се беше разширила и частично
покрила окото на чирака. „Значи, Васко не бе лъгал.
Били са се“ - заключи Янко, приближи се, загледа Любен,
който наведе виновно глава.

19