Page 22 - cirakat

два часа беше достатъчно да пасат сочната трева. След
това Любен се завръщаше, изкарваха добитъка на сво­
бодните пасбища и се отдалечаваха от мястото на „краж­
бата“. Това го правеха почти всеки ден.

Някои от останалите момчета знаеха за „кражбите“
по бранищата на Любен и Иван, но не ги откриваха,
защото се страхуваха от тях, особено от Любен.

Един следобед горският пазач почука на портата на
чорбаджи Петко. Когато го видя хазяинът, веднага се
сети защо идва. „Хванал ги е, ще плащам глоба“, - по­
мисли си той.

- Помози бог, Петко! - поздрави горският.
- Дал бог добро, Бояне! Я влез де, защо стоиш на
портата?

- Работа имам. Бързам се. Дойдох само да те пре­
дупредя, да петниш чирачето си, ако искаш глоби да не
плащаш и на съд да не идеш!
- Кой, чиракът ли казваш? Каква пакост е направил?
- Вкарва добитъка в бранищата, в борчетата и
акациите.

- Бре! Не думай! - зина, като че ли от учуда Петко.
- Тоя ли дурак такава беля да ми натовари, та глоби
да плащам, на съд да отивам! Аз цел живот пред съдия
не съм застанал, та той ли това да ми стори! Краката ще
му счупя, там в планината ще го върна, та нека умира
от глад!...
- Аз толкоз, само да те предупредя, а ти как ще го
петниш твоя работа. Довиждане! - каза горският и с
бързи крачки се отдалечи от портата на чорбаджията.
Петко стоя известно време, гледайки след горския,
а после завъртя глава, дебелите му и червени като морков
устни се разтеглиха в усмивка и той полугласно изговори:
- Дурак!• • •

Още същата вечер Любен и Иван се срещнаха, ка-
кто и винаги, край моста на реката.
- Некой ни наклеветил - веднага започна Иван.

- Знам. И при нас идва горският и с баща ми се
разправя. Но той нищо ни не може, не е ни видял, не
е ни заварил. Чорбаджията кара ли ти се? - запита
Любен.

22