Page 21 - cirakat
P. 21

Чорбаджи Петко забеляза как през последно време
                  Иван завръщаше говедата добре нахранени, дори с наду­
                  ти кореми, което по-рано не се случваше. Кравите за­

                  почнаха да дават повече мляко, а воловете се лъснаха
                  и все по-често късаха поводите и въжетата, с които ги
                  връзваха за яслите. Това го радваше и той престана да
                  определя мястото къде Иван да ги закарва. Узна и за
                  приятелството между двете момчета и беше му мило.

                          - Значи степахте се, па се сприятелихте - пошегува
                  се чорбаджията пред тръгване. - Харесва ми Гагулското
                  момче, зная го. То е по-възрастно от тебе, вече ергенин
                  е станало, ама ти не му се даде. Само внимавай и не се
                  закачай повече с него, защото е люто като рис. И, второ,
                  да ти кажа, доволен съм от тебе. Виждам в последно
                  време говедата се поправиха, лъснаха се, хубаво ги пасеш.
                  Само внимавай в чужда ливада, в чужда царевица или
                  градина да не са влезнали, че ако се случи това един час
                  нема да се свъртиш в къщата ми. Също пази бранищата,
                  защото глобата е голема. Ти ще я плащаш.
                          -  Знам, чорбаджи. Това, в бранищата, може малко,
                  така отстрани, където не са садили борчета и акации.
                          -  Отстрани, отстрани, ама, казах ти, сам ще плащаш
                  глобата.

                          Всъщност чорбаджи Петко знаеше, че момчетата
                  скришом закарваха говедата в бранищата, където беше
                   порастнала трева за косене, и затуй гласът му не беше
                  много строг. Това и Иван го чувствуваше. Думите му
                  бяха изговорени само тъй, предпазливо, та утре ако се
                  случи нещо, да може да се оправдае, че е говорил на

                  чирака, че му забранил, но той ето, чирак като чирак,
                  не го послушал.

                          А какво правеха момчетата? Няколко дни Иван па­

                  зеше говедата на двамата, а Любен следеше по кои
                  посоки се движи горският пазач. Той тръгваше от Дой-
                  чиндел, изкачваше се на Чуклето, пресичаше Вадичевата
                   нива и Райчиловски рит и се спираше на Мармач край
                   кръстатото дърво. От там се спускаше през Лещава и
                   слизаше в Буцелево. Към обед редовно се връщаше по
                   пътя Радичевци, Райчиловци, Босилеград.


                          Любен следеше горския до Мармач и от там даваше
                   сигнал на чирака да вкара говедата в бранището. Само



                                                                                                     21
   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26