Page 23 - cirakat

- Кара ми се малко. Казах ти, вика, глобата сам ще
плащаш, на съд ти ще отиваш. Обещах му, че ще пазя,
а ако се случи нещо, че сам ще поднасям вината.

- Да ми е само да узная кой ни наклевети? Няма
на памет да му падне повече такова нещо! - рече Любен
и стисна юмруци.
- Може никой да не му е казал. Видял е стъпките
на добитъка и сам се сетил.
- По дяволите, сам ще се сети. Казал му е некой.

По това време от групата момичета, които минаваха
през моста, се отдели Павлина, сестрата на Любен, и се
приближи до тях.
- Ела, да ти кажа нещо - рече момичето, хвана под
ръка брата си и го задърпа настрана.
- Извинявай, веднага се връщам - обърна се Любен
към чирака.
Като се измъкнаха на няколко крачки от чирака,
момичето започна:
- Срам ме е. Защо си се залепил за тоя чирак, като
мярка? От толкова момчета него ли избра за приятел?...

- Това не е твоя работа - прекъсна я Любен. - Ти
ли береш гайле за мене и ти ли ще ми определяш с
кого ще другарувам? Ако те е срам, вържи си очите със
забрадката!

- И татко това го дума, разбираш ли?

- С татко аз ще се разправям, а ти си върви, където
си тръгнала и не пъхай нослето си, където му не е место!
- строго каза Любен, остави я и се завърна при Иван.
Чиракът го погледна въпросително.

- Нищо, домашни работи - излъга Любен.

Тръгнаха по пътя към лисничейството. Някои от
младежите, които се разхождаха, се обръщаха към тях и
поздравляваха със „здравейте“. Момичетата обаче почти
не ги забелязваха, а някои от тях като ги срещнаха на­

рочно минаваха от другата страна на пътя, прекъсваха
за миг разговорите си, а като се отдалечаваха, продължа­

ваха с подемех и шеги. Личеше си, че се подсмиваха.
Иван го чувствуваше това и не можа повече да се
въздържа.

- Любене, виждам, подиграват се. Ние с тебе стана­
хме приятели, но ти си едно, аз съм друго. Ти си бога-

23