Page 78 - cirakat

Разхожда се обикновено край реката и всяка сутрин изли­
за да купи вестник. Иван спря, но изведнъж си спомни
за нещо.

- Чакайте, спомних си. Миналата седмица, беше
вторник, ние всички отидихме да събираме сено, а той
остана в къщи сам. Но случи се да счупим греблото,
по точно, счупи го Стефчо, па аз се върнах в къщи за
друго гребло пък и вода да им занеса. Още през двора
започнах да подсвирквам, за да ме чуе Ефтим, да излезе,
да му кажа, че сме счупили греблото. Обаче, като не из­

лезе, аз го повиках, няколко пъти го повиках. Отговор
не последва. Изкачих се по стълбите и много се изне­

надах като видях, че вратата на нито една стая не бе
заключена. Аз нарочно се задържах и чаках да се завърне.
Повъртях се из двора, обиколих хармана и плевнята - ня­
маше го, беше излязъл някъде.

- Излиза, разбира се, - каза учителката. - Ти и не
можеш постоянно да го следиш, ще те забележи. Трябва
да бъдеш много внимателен, да се преструваш пред него
и пред останалите. Убедена съм, че той знае ненавистта
между тебе и Стефчо и за всичките ви разговори. Може
би нарочно подтиква сина си към такива разговори с
тебе, за да те предизвиква.

- Слушай младеж, - Кондев стана, приближи се и
сложи ръка на рамото на чирака, - още веднъж ти по­
втарям това, което в началото ти казах. Борбата за наше­

то дело е опасна, много опасна и една малка грешка може
всички ни да закара в затвора, дори и да отнесе живота
на някого от нас. Ти разбра, че тази борба е револю­

ция, в която като влезеш няма излизане. А революцията
взема жертви, скъпоценни жертви...

Беше вече полунощ когато Иван напусна къщата на
баба Севетка и забърза надолу по пътеката, която водеше
към града. Лека мъгла се вдигаше от Добридолската
долина и пронизваща от първите жички на здравината,
бавно пълзеше нагоре към подножието на Рисовица.
Месецът блестеше и светлината му обсипваше отсрещни­

те хълмчета, обрастнали с борчета, търнаци и лески. На
хоризонта мигаха бледи, като че ли угасващи звездички.

Навлезе в градчето и тъкмо що тръгна по долната
улица, забеляза как двама души идеха насреща му. Дви­
жеха се бавно, като че ли се разхождаха.

78