Page 74 - cirakat

неща, Сгефчо започна да напъва мозъка си, търсейки
въпроси и начин да го смути и обърка, да го унизи
пред Донка. Особено за Ботев, чиито стихотворения
Иван знаеше наизуст.
- Виждам, че ти се въодушевяваш от поезията на
Ботев - започваше Сгефчо. - То наистина тя има худо­
жествено качество и е оказала влияние за вдигането на
народа на борба за освобождението му от турско иго.
Но знаеш ли, че Ботев е бил утопист за онова време,
фантазьор и при това безбожник?

- Не зная. Може би имаш донякъде право.Но, Ботев
е революционер. Ботев е социалист. Той въстава срещу
всичко гнило, срещу тиранията и срещу всички предра­

зсъдъци и крепители на робството и невежеството. Той
е дълбоко убеден, че не черквата може да спаси раята
от робство, а борбата, въстанието. Иван постепенно се
разпалваше. Затуй в „Моята молитва“ той казва вярата
си, че бог на разума ще възтържествува, а не тоя на
небесата. Едничката му молба към тоя бог е да подкрепи
ръката му, та кога въстане робът в редовете на борбата да
си найде и той гроба! • # •

- Ти си непоправим... И си безбожник... избухваше
Стефчо, а по лицето му изпъкваха червени петна, той
прекъсваше разговора и напускаше стаята в знак на
протест.

И този ден като се сбогува с учителката и се за­

върна в къщи, Иван още от двора забеляза през отворения
прозорец на стаята как Стефчо увлекателно разказва нещо
на Донка. Но не им се обади, а направо влезе в своята
стаичка и се тръшна на кревата, като зари лицето си във
възглавницата.

Неочакваната среща с учителката, предложението й
да продължи с училището, да учи, познанството й с Янко
Марикин - всичко това се сблъскваше в главата му, на
всичко търсеше отговор, но не го намираше. Тя като че
ли не беше неговата някогашна учителка. Виждаше му
се необикновена, загадъчна, за много неща искаше да я за­

пита и на втората среща, но пак се смути, и се обърка.
Покани го да дойде вечерта в квартирата й. Той се съгласи,
обеща й, че ще дойде. „Като се стъмни и внимавай,
по-добре е да не те видят“ - каза му при раздялата.

74