Page 77 - cirakat
P. 77

10




                         Един скрит инстинкт му говореше, че той не лъже,
                 че той казва истината, че тази истина е революцията.
                 В строгия му, но тих глас имаше нещо, което го очаро-
                 ваваше, което докосваше всичките му гънки и го из­
                 пълняваше с гордост и доверие.
                         Гласът му се повишаваше когато говореше за дви­

                 жението, а в очите му проблясваха искри. Когато се
                 обръщаше към него и срещаше искрещите му очи, Иван
                 неволно изтръпваше, но не от страх, а от почит и ува­

                 жение, от необикновена гордост,'че и него са включили
                 в движението. През мислите му прелитаха известни фраг­
                 менти от „Комунистическия манифест“, от романа „Май­

                 ка“, „Капитанската дъщеря“ и други части от книгите,
                 които му беше дал Янко Марикин. Пред очите му из­

                 пъкваха образите на героите от тези книги и Иван
                 се опита да ги сравни с Янко, Кондев и учителката.
                         - Той не е обикновен банков чиновник, Иване -
                 сепнаха го думите на Кондев. - Той е полицайски агент,
                 изпратен е тук с определена задача и с определена цел.
                 И не за пръв път идва в Босилеград. Много пъти и

                 по-рано е идвал тайно със специално пълномощие от
                 Вътрешното министерство. Много наши хора са аресту­

                 вани и закарани в Юостендил и в София по негово
                 нареждане. - Кондев пак го погледна право в очите. -
                 Тоя Ефтим, банковият чиновник, е по-опасен от на­

                 чалника на полицията. Убеден съм, че той се среща с
                 него, само тайно, крият се да не ги видят. А ти, Иване,
                 ти нищо необикновено не си забелязал? Как се държи
                  пред чорбаджията, за какво приказват, да ли излиза ня­
                 къде... И изобщо, как се държи?... Не бързай,спомни си.
                         Иван не чака дълго.

                         -  Най-много слуша радиото и чете вестници. С
                  Петко обикновено се майтапи, а се интересува за реколта­

                 та, за добитъка, за работилницата и пазара. Обича да му
                  разказва за силата на германците, особено за самолетите,
                  за щуките, но все някак иронично. Казвам иронично,
                  защото винаги когато разказва за тези работи по лицето
                  му се разтяга необикновена усмивка и човек не може да
                  разбере и да прецени искрено ли се радва или се подсмива,
                  иронисва. Колко съм видял, от къщи много редко излиза.



                                                                                                   77
   72   73   74   75   76   77   78   79   80   81   82