Page 73 - cirakat

- Не ми е лошо. В началото ми беше трудно, да си
призная, беше ми много тежко и няколко пъти ми идеше
да избягам, да се върна при дядо. Особено когато ха­
зайката ме биеше. Сега обаче е съвсем друга работа.
По-свободен съм и имат у мене доверие. Имам си ста­
ичка, мога да чета книги, да излизам предвечер на раз­
ходка, на хоро през време на празниците.
- Зная, че сам си останал. Янко Марикин те напу­

сна и изчезна беследно.
- Вие го познавате?!...
- Да, Иване, познавам го отдавна. От много години.
И веднага да ти кажа, защото виждам че все още се
смущаваш, като че ли си първолаче: всичко зная за слу­
чката на събора при изворската черква.
Иван зина от учуда, гледайки нетрепвайки с очи
учителката.

Само няколко дни след срещата с учителката в
къщата на Петкови дойдоха гости. Бягайки от бомбарди­

ровките, от София пристигна тричленното семейство на
Верка, единствената сестра на чорбаджи Петко. Чорбад­

жията особено уважаваше своя зет Ефтим, който беше
банков чиновник и който винаги му донасяше скъпоцен­

ни подаръци. Тоя път му донесе радио. Като умен човек,
като големец от София, Ефтим му разказваше за войната,
за силата и въоръжението на германците, за бомбарди­
ровките през последно време. Чорбаджи Петко го слуша­
ше, възхищаваше се и само цъкаше от учуда.

Подобни приказки, но за Донка и Иван, разказваше
най-младият член на пристигналото от София семейст­

во, синът на Евтим и Верка - Стефчо, който беше ученик
от шести клас, пък и други софиянци-бежанци, из­
пълнили градчето. Имаше червеникава коса, а лицето му
беше изпито и болничаво. Иван веднага видя, че това
момче беше ужасно нервно и самолюбиво. То от Донка
не се откъсваше и настояваше да докаже всезнанието
си и високото си градско образование. Иван на него
не му пречеше. Напротив, като видя, че чиракът, който
не познаваше добре литературата, но все пак отговаряше
на въпросите му, че дори и спореше с него по много

73