Page 80 - cirakat

- По дяволите ясно! И да ти кажа нещо, приятелю,
пияни хора не са за такава работа.

- Но, моля ви се! - възбуди се началникът. - Аз, -
аз не съм пиян. Аз само две малки конячета, само две...
- Нито едно! - заповеднически произнесе Ефтим.
Двамата бяха спрели само на няколко крачки до
портата, зад която се бе притаил Иван.
- Слушай, - неочаквано започна началникът, - за­

бравих да ви кажа, преди някой ден, знаете когато реката
отнесе моста, тоя хлапак се срещна с учителката Славка.

Тя по-рано го учила. Разговаряха, разхождаха се. Може
би при нея отива? Тя е на квартира в Добридол, при
една бабичка.

- Е, не можа ли това веднага да ми кажеш? Коя
ти е тази учителка?
— Красавица! - разглезено отговори началникът.
- Много е хубава. Момиче е, не се е мъжила...
- Пиян си! - изръмжа Ефтим. - Не те питам ху­
бава ли е, грозна ли е. Питам те от къде е, какво ра­
боти, има ли приятели и кои са те?
Началникът му разказа всичко, което знаеше за учи­

телката. Каза му, че била уволнена за известно време и
че след това по наказание била изпратена в най-затънте-
ното село в подножието на Църноок.
- А как отново се завърнала в града?

- Директорът. Той я повика, той я върна. Казва, че
по-способен учител от нея нямало в цялото училище.

- А, значи това е тя, Славка учителката, - като че
ли за себе си изговори Ефтим. - Сега ми е ясно, всичко
ми е ясно.

- При нея е, при нея - каза началникът, който не
разбра загадъчните думи на Ефтим. - Сега ще отида,
ще ги заловя! Тамо са!
- Сега недей, пиян си. Отивай утре или макар по­
чакай да съмне.

- Сега, сега отивам! Вие само да знаете каква е,
бяла, мека, мирише като цвете!... Сега ми се иска, да ле­
гна върху нея, па да умра! Не се безспокойте, аз нощем
I
сам никъде не отивам • • • • Ще поведа няколко от мойте
момчета, за охрана.

Ефтим мълча извесно време, а след това подаде ръка
на началника. Макар че беше тъмно, Иван видя как
ироничната му усмивка се плъзна по лицето му.

80