Page 81 - cirakat

- Алал да ти е! Само внимавай щом все още е
момиче...

Като се разделиха, Иван предпазливо напусна град-
чето и хукна бегом обратно по пътеката към Добридол.
Прескачаше малкото поточе, няколо пъти се спъна, но не
падна.
Когато пристигна до къщата на баба Севетка, пре­
скочи низката ограда и запъхтян заудря с юмрук по
вратата.
- Кой е? - запита отвътре слаб женски злас.

- Аз съм, Иван чиракът! Отваряй!... Бързо!...
Вратата се отвори и пред него застана баба Севетка.
- Ти кого търсиш по това време? Да не си сгрешил?

- Учителката, къде е учителката!? - възбудено изго-
. Иван се опита да влезе вътре, но бабичката не му
вори
позволи.
- Тя не е тука. Тя днес, още преди обед замина за
Тлъмино.

- Как заминала? Та нали нощес аз... - Иван погълна
думите си. „Бабичката може би не знае, че той беше
вече тук, преди един час. Може би не знае, че в къщата
си има гости, опасни гости, които полицията търси. Но
къде бабичката беше снощи? Кога се е завърнала в къщи?“
- Ти си Иван чиракът, казваш? При Петко слугуваш?
- Ма какво слугуване - не можа повече да се въздър­

жа Иван. - Бабо, началникът идва тук с полицаи да
търсят учителката, разбираш ли? Едвам що не са при­

стигнали!
Атакава работа, казваш. Полицаи! Почакай малко!
Бабичката захлупи вратата пред носа му.

След малко се завърна.
- Благодаря ти, синко, много ти благодаря! Дови­
ждане и внимавай из пътя да не се сблъскаш с тях
- каза баба Севетка и тъкмо да затвори вратата Иван я
задържа.
- Чакай, бабо! Ами учителката?!...
- Не викай бре, момче! - неочаквано строго каза
бабата. - Още веднъж ти благодаря за всичко. А сега
не се задържай повече тука! Отивай си и внимавай из
пътя...
Иван разбра и не се задържа повече, а тръгна към

града, движейки се предпазливо край плетовете и парма-
ците на дворовете.

81