Page 76 - cirakat

не го запита къде отива. В нощта се чуваше само жу-
боренето на добридолската долина, която на две-три ме­

ста мина през гредите, сложени вместо мостчета. Скоро
се озова пред къщата на баба Севетка, притисната от
нощта и чадъра на големия орех. Не се виждаше ни­
каква светлина.
Иван се приближи до вратата и почука. Почака малко
и пак почука, после още веднъж.

- Кой е? - обади се отвътре познатият му женски
глас.
- Аз съм, Иван!
Учителката му отвори вратата.
- Заповядай, добре дошел!... - каза тя, затвори вра­

тата, като внимателно намести разето и поведе чирака
към стаята.

На масичката мъждукаше газена лампа, а до нея
беше разкрит и малко смачкан вестник. Учителката за­
сили лампата и Иван се заоглежда. На прозореца, вместо
перде, беше сложено одеяло. Стаята не беше малка, а
едната й страна, почти цялата, заемаше висок шкаф с
много чекмеджета. Двете горни чекмеджета бяха със
стъкла, през които се виждаха книги, вестници и издути
папки с книжа. От срещуположната страна имаше друга
врата, която водеше в съседната стая.

- Малко безредие. Но няма значение, ти си наш.
Я седни де, седни тука на кревата, - покани го учи­
телката и пак излезе до външната врата.

След малко се завърна.
- Срещна ли някого? - запита го.
- Само* един полицай, долу на края на улицата.

-И?• • •
- И нищо. Той ме познава. Само „добър вечер“ „до­

бър вечер“ и толкоз.

Учителката се приближи до вратата, която водеше
към съседната стая, почука три пъти, отдръпна се назад
и застана до него. След малко вратата се отвори и Иван
скочи от кревата.

Пред него стоеха Янко Марикин и брадясалият, с
хлътнали бузи и зачервенели очи Кондев.

76