Page 82 - cirakat

Нашето дело е свето. На нашето дело трябват че­

стни и храбри хора, храбри до такава степен, че ако трябва
и живота си да дадат за него“ - кънтеха в ушите му ду­
мите на Кондев. „Но същевременно тези храбри хора тря­

бва да бъдат чисти, умни, да имат авторитет, да обичат
народа и да бъдат обичани от него.“

Иван спря до един плет. За миг му хрумна на ум
да се завърне обратно, да помогне на Янко, Кондев и
учителката ако полицаите ги нападнат. Да покаже своята
готовност и храброст. Не се въздържа. Та нали бабичка­

та влиза вътре след като я осведоми за опасността. Тя
е разговаряла с някого, тя ги е предупредила.

Тръгна през градините и се приближи до къщата
на Петкови.

По това време полицаите пристигнаха и влязоха в
двора на баба Севетка. Пред вратата се чуха стъпки.
Учителката, която се беше вмъкнала в кревата, на­
прегна уши. След малко силни удари във вратата раз­

търсиха цялата къща.
- Отваряй!... - чу се хриптящ мъжки глас.

Но преди баба Севетка да пристъпи и отвори, силен
трясък удари и изкърти вратата. В стаята нахлуха по­
лицаи, предвождани от полицейския. Те блъснаха баби­

чката, която се струполи в ъгъла край печката, но не
изохка, нищо не каза.

Началникът отвори вратата на стаята на учителката,
сам влезе вътре и я затвори след себе си. Учителката се
беше повдигнала в кревата, опряла с лакът о възглавни­

цата в очакване какво ще стори началникът и готова за
отбрана. Под възглавницата се намираше напълнен
„парабел“.

През прозореца лъчите на луната направо падаха на
масата, на която стоеше лампата. Началникът се прибли­

жи, взе кибрита, който беше до лампата, запали я и за
миг светлината й огря стаичката.
Учителката потрепна, но не се помръдна от крева­
та.

- Ха, моето момиченце, гости по това време не си
очаквала? Всъщност, чираци си очаквала, а не и поли-
Но надявам се, че ме разбираш. Ти знаеш какво
цаи • • •

82