Page 84 - cirakat

- Недейте, моля ви се!... Недейте, господин начал­

ник!... Тя е невинна!... - през плач,1изтръпнала от страх,
започна да го моли баба Севетка. - Елате, седнете до
масата!... Аз ще ви почерпя...
Изведнаж откъм върха на Рисовица се чуха изстре­

ли. Изкънтяха и две бомби, които разтърсиха прозорците
на къщите и ехото им се разля надолу из долината.
В стаята се втурнаха двама полицаи.
- Господин началник, шумкари!... - козируваха два­
мата в един глас.

- А, комити?!... - ококори се полицейският, грабна
пистолета, втурна се към вратата, следван от полицаите,
но се сблъска с баба Севетка, която изпусна шишето с
ракия и то се разпращя да пода.
- Друг път ще продължим нашия разговор!

Когато полицаите напуснаха къщата, учителката
пристъпи и прегърна баба Севетка, която не. можа да
въздържи сълзите си.
- Това са нашите, майко!... Това са Янко и Кондев!...
- Наще, казваш?!... Ама да не ги стигнат, да не ги
заловят?...
- Не се безпокой, миличка! Те са вече далече, хвана­
ли са Милевска планина...

11.

Животът в къщата на Петкови продължи, като че
ли нищо не беше се случило. Разликата беше само в това,
че Иван, когато му се укажеше възможност, следеше
всяко движение на Ефтим. От друга страна Ефтим, пък
вършеше същата работа - преследваше чирака. Особено
му направи впечатление все по-честите срещи на Иван
с дъщерята на чорбаджията. Това потвърждаваше пред­
положението му, че те се обичат.

- Фау две!... Фау две!... - крещейки като полудял.
Стефчо блъсна вратата на работилницата, спря се пред
чирака и започна да маха с вестника пред носа му. -
Фау две, ти разбираш ли го това „работническа кла-
со!“?...
Иван не знаеше какво е това „фау две“, но пред­
положи че във вестника е написана някаква новост, ко-

84