Page 85 - cirakat

ято възхищаваше Стефчо. Той не се обиждаше, когато

синът на софиянеца го наричаше „работническа класо“,
дори му беше мило тъй да го нарича. Стоеше изцапан
от прах и сажди, с чук в ръка и, не снемайки очи от
Стефчо, гледаше го спокойно, без учуда.
- Англия е готова!... Смазаха я!... На, чети!...
Иван пое подадения му вестник и погледна първата

страница, на която беше нарисувана ракета с германски
кръст. Под рисунката пишеше: „фау две“.

Но възхитен и с нетърпение да чака, Стефчо не го
пусна да чете.
- От Белгия, от Холандия, от самата Германия ги
изпращат право на Лондон, на Манчестер, Ливерпул!...
Ще ги скълцат, със земята ще ги сравнят!... Дай ми ве­
стника, на татко да покажа!...

Стефчо грабна вестника от ръцете му и хукна през
вратата на работилницата, като забрави да я затвори. Не­

очаквано той се спря на прага.
- Хей, работническа класо, след Англия, следва Ру­
сия, на нея иде ред... - обърна се и тичешком се упъти
към къщи.
Сега Иван всичко разбра. В последно време посто­
янно пишеше във вестниците за страшното оръжие, ко­
ето измислили германците и което щяло да реши вой­
ната в тяхна полза. За тези ракети и по радиото се го­

вореше. Но, Иван смяташе, че това е лъжа, фашистка
пропаганда, с която само замайват народа. „Обаче, може
би и да е истина“, - помисли сиЛрх да беше сега тука
Янко, той щеше да му каже истината, същинската истина.
Но Янко беше далече, кой знае къде и колко далече?
Отсъствието му за пръв път почувствува като голям
недостатък. Иван го беше обикнал като рожден брат и
стана му жал и тъжно без него. Макар че в работилни­

цата сега той, Иван стана „главен“, чувствуваше се само­
тен, ужасно самотен. Пак му дойде на ум да избяга. Но къ­
де, как? При партизаните в гората, където отидоха Янко и
Кондев. Той ще ги намери, учителката ще го упъти , ше
му каже къде да ги потърси. Тя сигурно знаеше къде се
намират.

Мислите му прекъсна Гагулата, бащата на приятеля
му Любен, който нечуйно беше влязъл в работилницата
през отворената врата.

85 1