Page 86 - cirakat

- Здравей, майсторе - сепна го гласът на Гагулата.
- Иде ли работата, върви ли?
- Иде, иде, чичо Гагула. Върви полека.
- Пък и трябва да върви, защото ти сега си „гла­

вен“. Хората те хвалят, че добър майстор си станал.
Тоя Петко, викат, късмет има с чираците. Те парици му
донасят, те имота му държат. Ето, викат, Иван добър
калфа стана, каквото науми, това направи. И Янко беше
добър, ама влезе някой дявол в момчето, завърте му
мозъка, изгуби се, загина сирачето.
- Как загина? - прекъсна го Иван.

- Как, убили го горе в Добридол. Високо горе на
пътя за Милевци. Ти не си ли чул?
- Не съм чул.

- Не си малък, ама още си зелен. Па той комунист
бил и с шумкарите връзки поддържал. Вдигнал се човека,
та правдата да изкарва. Е каква правда? Лошо ли му беше
при чорбаджията? Майстор от него направи, човек стана.
И какво доверие Петко имаше в него. Сам продаваше
стоките, пари взимаше. Ей, какви пари, знаеш ли ти?
- Е, това не съм знал - малко иронично намекна

Иван.
- Ма то и Петко си е виновен. Недей да се обидиш,
ама аз на чираците такава свобода, такова доверие никога
не бих дал. Нахрани го да не е гладен, облечи го, обуй
го да не иде бос и дай му парите, които си е спечелил.
Нищо повече• • •
- Вие, чираци имате ли? - пак го прекъсна Иван.
- Нямам. Аз сам работя. Едно време ми помагаше
Любчо, вие нали приятели бяхте с него? Но, да кажа,
търговията не му вървеше. Не го биваше за такава ра­
бота. Той, брате, си е роден за войник и добре че отиде,
изпълни се желанието му.
- Любен ли, къде отиде?

- Отиде в Стара Загора. Ти не знаеш ли? Дадохме
го във военно училище, офицер да стане. За такова нещо
винаги е мечтаел и лежеше му на душата, да командува,
да заповядва.

Иван се изненади. Наистина в последно време той
не се срещаше с него, особено като му изказа желанието
си бранник да стане. Пък и иначе работата през после­
дно време не му позволяваше да излиза на разходка, да

86