Page 87 - cirakat

се разпита за приятеля си. Като свършваше работата в
работилницата или нареждаше добитъка, вмъкваше се в
стаичката си, четеше книги и вестници и дебнеше кога
Ефтим излиза, с кого излиза, кога се връща. А що се
отнасяше до Любен, той наистина се беше родил да
заповядва, да командува. Това чиракът добре го знаеше
и да не му го каза Гагулата. В същото време си спомни
думите на Янко: „Любен не е лошо момче и ти трябва
да поддържаш приятелството си с него, да другаруваш,
въпреки всичко.“

- За по-малко от две години подпоручник става.
После капитан, па полковник! - рече възторжено Гагу­

лата. - Той до генерал ще стигне, какъв е. Да, моят син,
генерал ще стане!
Гагулата беше малък на ръст, с бледо продълговато
лице и сплеснат нос. От цялата му физиономия можеше
да заключи човек, че е скъперник, лицемер. Синът му
Любен изобщо не приличаше на баща си и хората чес­
то се питаха: „Как можа такова малко човече, такова
нищожество да направи красавец, същински мъжага?“
Иван като го гледаше, същото си помисли.

- Аз пък се заприказвах, - сети се Гагулата, - а
дойдох печката да видя. Готова ли е?
- Готова е, чичо Гагула, ето таз до стената.

Гагулата се приближи до печката, която му посочи
чиракът, заоглежда я, опипа я, отвори вратичката на огни­
щето, след туй фурната.

- И колко пари, каза чорбаджията? Ти ли караш па­
зарлъка или него да повикаме?

- Аз го карам пазарлъка. Пък ти ако не ми вярваш
и ако искаш ще го повикаме. Дома си е.

- Е, колко де, казвай,
- Осемдесет лева - каза чиракът.

- Осемдесет, викаш - Гагулата се приближи до него
и тихо прошепна, - да речем, аз ти давам седемдесет.
Ти кажи на чорбаджията, че съм ти платил шестдесет
и пет, а пет левчета си сложиш в джоба. А, важи ли?...
Иван го погледна изпитателно, мълча известно вре­
ме, като че ли се размисляше, а след туй рече:
- Чичо, Гагула, аз сгреших. Извинявайте, моля ви
се, та чорбаджията ще ме утрепа. Аз се обърках, чира-

87