Page 88 - cirakat

шка глава, глупава глава!... Чорбаджи Петко ми каза
деведесет лева. Без деведесет никак...
- Как деведесет?!... - ококори се Гагулата. - Та
нали рече осемдесет?
- Обърках се, сгреших.
- Викай го! Иди го викай - извика Гагулата.
Двамата не забелязаха, че през цялото време чор­

баджи Петко стоеше на вратата и слушаше разговора
им. Той се приближи до тях, а по лицето му се плъзна
иронична усмивка.
- Добре ти каза момчето. За тебе Гагула, деведесет
лева, защото сме приятели. Иначе по-малко от сто, на
никого не я давам. Преди тебе Дежка Тошева идва,
моли ме да й я дам за сто лева, ама аз й казах, че за
тебе съм я правил и че дума съм ти дал. А ти ако искаш,
взимай и карай, ако не искаш, никому нищо. Приятели
пак си оставаме.

Напразно Гагулата се опитваше да намали цената
на печката. Хвалеше я, че е хубаво направена, от добър
материал, ама че много била скъпа. Гризеше го съвестта,
защо веднага не даде на чирака осемдесет лева и свърше­

на работа. А сега трябва да се пазари, да моли. Чорбаджи
Петко обаче остана твърдо на думата си и нито лев не
спусна. На края Гагулата пристана, даде парите на чор­
баджи Петко и отиде да докара колата, за да прекара
в къщи печката.
Когато останаха сами, чорбаджи Петко подаде десет
лева на чирака.
- Вземи. Тези пари сам спечелил, твои са.
Иван взе парите и му благодари.

- Да ти кажа, Гагулата не е добър човек и ще ти
разкажа защо не ми харесва. Той и брат му Методи
ограбиха сирачето, детенцето не сестрата им Еринка.
Това всички го знаят и никой не ги обича. Дръчни хора,
- чорбаджията скръцна със зъби, - халчни хора. Богати
са, всичко имат, ама никак да им стигне, та и от сира­
чето да грабнат.

- Как, от кое сираче?

- Ами от Колчо Еринкин, знаеш го, онуй мургаво
момченце, което много хубаво топка играе. По топката е
известно.
- А, зная го. Но защо са го ограбили?

88