Page 89 - cirakat

- Та те, двамата, Гагулата и Методи, вуйчовци са му,
и след смъртта на сестра им Еринка, вместо да вземат
детето, да му помогнат, да го пазят като свое, те дръчни-
ците събраха всичко нейно, просто го ограбиха. А да
знаеш само каква „руба“ имаше нещастната Еринка. Три
пълни сандъка йоргани, черги, чаршафи, одеяла, възгла­

вници. Колко още рокли, ризи, кърпи и пердета. И
шивашката машина й взеха, и дванадесетте жълтици й
взеха, всичко, всичко отнесоха за срам и резил от хората.
Но бог ще ги накаже.

- А бащата на Колчо? Какво той? ■ • •
- Баща му ли Цанко? Па той детишняр беше, нищо
не разбираше. Оженили го на седемнадесет години и
той гледал как му изнасят всичко из къщи и вместо да
не дава, той викал:! „носете, дръчници, наяжте се! Вси­

чко носете!“ Сега и на него му дошла паметта, ама нищо
не може да стори.

- Любен, синът му, не е такъв? - предпазливо го
запита чиракът.

- Той не е такъв. Любен е нещо друго, като че ли
не е от тяхната сой. Той на майка си личи, а тя беше
добра като хлеб, дето се казва. Обичаше я народа.

- Чичо Гагулата каза, че го записали във военно
училище, в Стара Загора.
- Ха, той го записал?... Записа го Ефтим. Той му
написа препоръката, без него нищо нямаше да стори.
- Чичо Ефтим ли?
- Ефтим, та кой друг? Той там познава министрите,

големците от правителството. Достатъчно е да им каже
една думичка, едно писъмце да им напише и работата е
свършена.
Като остана сам в работилницата Иван седна на пра­

га и се замисли. Много неща се случиха този предобед,
които се преплитаха в мислите му. Първо Стефчо с ра­

кетите „Фау две“, след туй Гагулата и разказа как заедно
с брат си е ограбил сирачето, детенцето на покойната им
сестра, и на края чорбаджи Петко, който за пръв път
така сериозно, така доверчиво разговаря с него, за Ефтим
и връзките му с министрите и големците в София. До­
сега за такива работи не бяха разговаряли по такъв на­

чин. Чорбаджията не се държеше гордо, надменно, за­
поведнически. Не гледаше у него досегашния чирак и то-

89