Page 52 - kraiste
P. 52
Дълбоко е възмутен от подлите действия на сръбското прави
телство и великият апостол на свободата Васил Левски. В писмото
си от 11 април 1871 г. до Данаил Хр. Попов между другото пише:
„Ако сръбското правителство не е вече таквоз, каквото е било досе
га срещу нази, тогава ще му опростим всичките прегрешения.“
В писмото си от 22 ноември 1872 г. до окръжния център в Стара
Загора и до комитета на Сливен им напомня: „Помощта на Сърбия
и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са се вплели в бой
с неприятеля...“
Сръбските кралски правителства със своята шовинистическа
политика към завладяване на българските земи нямат нищо общо
със сръбското население, което е оказвало братска помощ на бъл
гарските емигранти и учащи се в сръбски училища.
В планините на Краище са бродели хайдушките чети на леген
дарния Ильо войвода /Илия Марков Попгеоргиев/ от г. Берово, на
Румяна войвода - кюстендилската хайдушка кралица. През 1860 г.
четата на Ильо войвода на път за Белград известно време пребива
ва в района на селата Лева река, Одраница, Пенкьовци и Долна
Мелна. Знаменосец на четата е Драган Тасков от с. Лева река.
Хайдушкото движение в Краище не е проучено от нашата ис
торическа наука.
НАЦИОНАЛНОЦЪРКОВНА БОРБА
След завладяването на българската столица Търново, тур-
ците унищожили манастирите и църквите по българските земи,
заточили българския патриарх Евтимий. Турците са имали доб
ре обмислена доктрина за поробване на българския народ, който
е бил най-многоброен на Балканския полуостров, като влезли в
съюз с Цариградската патриаршия. След завладяването на
Цариград султанът за цариградски патриарх назначава гръка
Генади II, негово доверено лице, с широки пълномощия да уп
равлява християните в завладените земи. Чрез патриарх Генади
II турците имали верен помощник и съюзник в борбата против
западната католическа църква, която организирала походите до
Божия гроб. Властта на цариградския патриарх била
неограничена, с голямо влияние върху обществения и семейния
49

