Page 53 - kraiste

живот и служела за регулирането между турската власт и поро­

беното население. За Цариградската християнска патриаршия ос­
новен враг било българското поробено християнско население, а
не турските завоеватели и тяхната религия. Тя не можела да уни­
щожи Охридската българска архиепископия, ръководила църков­

ните дела в селищата на Македония (без Солун), в Моравско,
Срем, Белград, Софийско, Знеполско, Краище, Кюстендилско,
Южна и Средна Албания, част от Тесалия поради това, че тя е

наследник на Юстиниан Прима. При богослужение свещениците
при четене на молитвите задължително произнасяли думите
„Първа Юстиниана“ и „Вся Болгари“.
През 1557 г. е възстановена първата Сръбска ипекска патриар­

шия с помощта на потурчения бошнак Мохамед Сокологлу, който
се издигнал до велик везир. Той издействал султански берат с бо­
гословията на цариградския патриарх неговият брат Макари да бъ­

де утвърден за сръбски патриарх. Новоназначеният патриарх си пос­
тавил за цел да асимилира българското християнско население, ка­
то отнема селища от Охридската българска архиепископия в Източна
Македония, Кюстендилско, Краище, Моравско, Граово, Знеполе, ка­
то за целта създава нова духовна област със седалище в Колош /

сега квартал на Кюстендил/ под наименованието Коласийска архи­
епископия Тази нова област обхващала Кюстендилско, Пиянец,
Кратово, Крива паланка, Радовиш, Краище, Радомир и селищата око­

ло търговския център Сирищник. Митрополитска църква била „Св.
Георги“ в Кюстендил. Пиротският регион останал под опеката на
Охридската българска епархия. Поради липса на подготвени сръбс­
ки свещеници в църквите на горепосочения район църковната служба

се изпълнявала от български свещеници на църковнославянски език.
На сърбите се удало да унищожат голям брой български църкви и
манастири в Краище и в други региони.

През 1766 г. Охридската българска архиепископия и Сръбската
имкектска патриаршия са закрити, като преминали изцяло на под­
чинение на Цариградската гръцка патриаршия. Последната в
Кюстендил създава Кюстендилска духовна епархия с район

Кюстендилско, Радомирско, Щип, Кратово, Кочани и селата около
тях с 16 681 домакинства. След учредяването на Българската екзар­
хия през 1870 г. Кюстендилската епархия преминава към нея. След

подписването на заробващия Берлински договор през 1878 г. маке­
донските селища преминаха към Скопската българска епархия, а от

50