Page 55 - kraiste

вътре да вкарат добитък, за да прикрият църквата. Щом си заминат
турците, да изкарат добитъка, да почистят и прекадят с тамян, като

на местата отново поставят кръста и иконата.
Някои по-заможни селяни от Краище отивали в Рилския ма­
настир по време на провежданите там църковни празници. Като стро­
ители и ратаи немалко селяни са работили в атонските манастири в

Света гора, като при завръщането си в родните места са донасяли
икони, кръстове и други църковни принадлежности.
По времето на Възраждането в Краище е било силно развито

дарителството от бедни и богати селяни към църквите, между хора­
та е съществувала добродетелност, уважение и повече обич. Но съ­
щевременно при събирането на т. нар. данък „владичина“ за гръц­
ките владици навсякъде е оказвана съпротива, затова гръцкият вла­

дика в Кюстендил се отнасял лошо към населението в Краище.
Срамните и недостойни постъпки на гръцкото духовенство са
дали повод на българския народ да настоява пред турското прави­
телство за възстановяването на самостоятелна българска църква.

Принос за това има и Русия. През май 1867 г. цариградският патри­
арх Григорий VI по настояване на Русия връчил на нейния диплома­
тически представител в Цариград проект за създаване на автоном­
на българска църква, без да е посочил върху кои населени области

да се разпростре. След продължителна и остра борба за границите
на българската екзархия, на основание на последното преброяване
на населението в Европейска Турция, ръководителят на турското

правителство Али паша на 28 февруари 1870 г. подписва ферман за
образуване на Българска екзархия, в член 2 на който е записано:
„Духовната област на тая епархия ще бъде: Русенската,
Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Велешката,

Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската,
Варненската епархия (без Варна и десетина села, които се намират
между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи),

Сливенски санджак (без градовете Анхиало и Месемврия),
Созополска каза (без приморските села), Пловдивска епархия (без
главния град и Станимашка каза, както и без селата Куклен, Воден,
Арнауткьо, Панега, Ново село, Ахлен, Бачково, Белащица, без ма­

настирите Бачковски, „Св. Богородица“ в Пловдив и „Св. Георги“),
махалата „Св. Богородица“ в Пловдив ще трябва да влезе в
Българската екзархия, но който от нейните жители не би щели да се

подчинят на Българската екзархия и църква ще бъде волно да се

52