Page 150 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Другарският тандем държи в течение наричания още като Корде Въжа-
ров. Увеличаването на заплатите на чиновниците е повод за закачка. Тя е в
контекста на подготвянето на необходимата зестра за току-що родената му
в края на януари дъщеря. Кумецът Георги Стоянов не сдържа емоциите си
от събитието: „Да ти е жива, здрава и щастлива новата мома и наша нова
кумичка, която преди няколко дена ни дари благополучно кума Олга. Нека
тя бъде предвестникът на скорошен мир!“.162 Наричането е част от народна­
та традиция, но краят на войната едва ли би наближил с раждането на това
дете. За всеки знакът на новия живот се тълкува като ново начало. Майката
очаква краят на изпитанията да настъпи с падането на Вердюн. Тя съобща­
ва на съпруга си за повишаването цената на продуктите в Кюстендил. Скъ-
потията и недоимъкът явно се отразяват и на германските войници в града,
които обикалят по улиците и търсят хляб.163
Храната не е достатъчно и на фронта. Кризата постепенно е преодоля­
на, а на 24 февруари 1916 г. като част от 7-а Рилска дивизия полкът поте­
гля за новия си участък край р. Струма. Позициите му са заети от немски
части. След петдневен труден преход на изток в дъжд, кал и студ войни­
ците достигат в района в подножието на Беласица. Но не всички, защото
част си заминават с влака по домовете в двадесетдневен отпуск. Поручик
Ив. Калайджиев се завръща в Кюстендил с пообрасла брада и вид, белязан

от недоимъка и трудностите „поради което трите ми дребни дечица някол­
ко минути, докато да се разберем, ме гледаха плахо и нерешително прис­
тъпяха насреща ми, а най-малкият едногодишен палавец с креслив писък
се притискаше в прегръдките на майка си - страхливо поглеждайки ме из
под око“. Изпитанията променят външния вид на хората, но и душевния им
мир. Сближаването е по-труден процес от противопоставянето. „Очи, които
не се виждат, се забравят“ - казва народът. Но на децата всичко се проща­
ва по-лесно. Ротният командир не забравя своите войници и им изпраща
кратко писмо, последвано от възторжен отговор. В този съдбоносен момент
и те се явяват по-младшата част от неговото семейство.
След престои при роднините си с камиони отпускарите са превозени на
новия бивак. Той за разлика от стария поради затоплянето не е от землян­
ки, а от разпънати палатки. Полкът е попълнен с нови войници и преми­
нава в четиридружинен състав като редовните. От допълняющите подраз­
деления са изпратени неслужили данъчни и бойци от турски произход от
Разградско. Стремежът на командния състав е да балансира отношенията
между етносите, защото от тяхната сплотеност зависи изходът на всеки ре­
шителен момент. Насърчават се в свободните моменти съвместните сбирки
с разговори, песни и музика. Пъстротата от мелодия и танци се увеличава.
Времето благоприятства започването на полските дейности. Земеделците
излизат по нивята, обработва се лозето и се оре за засаждане на пролетни­
те култури. Въпреки военната обстановка животът продължава. Белезите
от междусъюзническия конфликт още не са зараснали. Руините стърчат по
градчетата Мелник, Петрич и съседните селца. В бивака 53-и полк посреща

148