Page 110 - trnski_kraj

смеели да роптаятъ явно срещу тЪхъ отъ боязънь предъ правителството съ допу-
> щането на черкезите въ европейските провинции на империята, особено пъкъ
разселването имъ между българите и край границите на Сърбия.
Когато избухнала освободителната война и русите се показали на Араба-конакъ,
а сърбите при Нишъ, черкезите и турците избегали отъ Трънъ и не се върнали
вече назадъ. Следъ като заели Трънъ, сърбите съборили джамията на турците и
днесъ на местото й има фурна.
Митхадъ-паша, прочутиятъ дунавски валия, искалъ да пресели Трънъ на местото
на днешното село Забелъ и да увеличи мохамеданското му население. Обаче, той
не успелъ, понеже наскоро билъ смененъ и повиканъ въ Цариградъ. По сжщия
начинъ пропадналъ неговия планъ и за преселването и на Никополъ и за възди­
гането на новъ градъ Султание край Дунава. Само едно нещо той сполучилъ да
остави споменъ за себе си въ Знеполско, а то е — прокарването на шосе презъ
с. Клисура за гр. Враня. Подиръ римския императоръ Траяна, въ историята на
шосейното дело въ отечеството ни Митхадъ-паша се явява, като втора енергична
личность. Той най-добре схващалъ нуждите на страната отъ удобни и трайни
пжтища и разбиралъ презъ кжде да ги прокарва.
Съ побегването на турците и черкезите отъ Трънъ въ време на освободителната
война, градецътъ съ целото Знеполско останалъ откжснатъ отъ света за дълго
време. Каймакаминътъ, най-върховниятъ представитель на турската администра­
тивна власть въ покрайнината, който билъ българинъ, родомъ отъ Търново, побе-
гналъ сжщо. Тогава трънчани се събрали въ конака, решили да сформиратъ местна
стража и да се пазятъ сами. Обаче, неизвестностьта, въ която живеели въ про­
дължение на почти цели 5 месеци, страшно ги безспокоявала. Вече къмъ края на
есеньта, когато настъпването на зимата можело да ги хвърли въ по-големи стра­
хове и грижи, те решили да изпратятъ депутация въ ближния сръбски лагеръ
която да моли полководеца да прати войска въ Трънъ, за да го пази.
На 20. декемврий 1877 г. въ Трънъ влезли 1100 души сръбски войници, посрещ­
нати отъ населението, като освободители по най-тържественъ начинъ. Техниятъ
предводители обявилъ Трънъ и цело Знеполско за сръбско владение, успокоилъ
населението до колкото можалъ, и на утрото се отдръпналъ съ войската си къмъ
Пиротъ. Следъ падането на Плевенъ, сърбите отново навлезли въ Трънъ и окол­
*
ностите му и престояли тамъ цели 18 месеца. Презъ време на пребиваването си
те се държали изначало достойно и безукоризнено. Населението гледало на техъ,
като на истински братя и избавители. По-сетне те отбили знеполската и трънска
интелигенция отъ себе си, като се впуснали да събиратъ насила подписи отъ общи­
ните, че ужъ обитателите на Трънъ и Знеполско сж „стари сжрби“ и не желаятъ
да минатъ подъ владичеството на бългрите. Самъ Ристичъ съ едно писмо съвет-
валъ трънчани да се обърнатъ телеграфически къмъ европейските сили и Царя-
Освободителя и да заявятъ, „као и що сте прави срби и най-чисти да сте у
санджаку Нишког и да ни живи ни мртви нечете под Бугари“.
Сръбските административни власти и сърбоманските агитатори срещнали нечу-
ванъ отпоръ между населението срещу предприятието си. Отъ Белградъ те полу­
чили наставления да действуватъ върху упоритата българска интелигенция чрезъ
репресалии, а отъ селяните да почнатъ да събиратъ тежки данъци. Войската
добила заповедь да съсредоточи здраво вниманието си на границата между Трънско
и София и да не пропуща нито едно неофициално лице да я преминава.
Отъ документите, които притежаваме по този въпросъ, се вижда, че сър­
бите сж употребили неимоверни усилия, за да остане тоя български край въ
ржцете имъ. Те събрали два пжти данъкъ отъ населението въ продължение на
една година и съсипали отъ бой по-видните наши родолюбци. Водителъ на нарда
и отличенъ борецъ за възтържествуване на българската идея се явява тогава
младиятъ трънчанинъ Тако Пеевъ, когото населението упълномощило да отиде въ
Санъ-Стефано и да действува чрезъ графъ Игнатиевъ, Трънско да бжде по-скоро
избавено отъ игото на сърбите. Този сжщиятъ родолюбецъ сетне ,;действувалъ въ
София чрезъ професоръ Дринова и князъ Корсакова, за да прати окупационното
правителство казаци въ Знеполско, които да изместятъ сърбите. Като върлъ про-

Сборникъ Трънски край — 15. 113

!