Page 114 - trnski_kraj
P. 114
Село, чичо на свещеника Игнатъ Веселиновъ, който е получилъ образованието си
въ сжщото училище. Преподаването е било по взаимоучителната метода. Самиятъ
пъкъ свещеникъ Илия Златковъ е получилъ образуванието си въ подобно училище
къмъ 1820 год. въ с. Сухи-долъ, уреждано отъ чорбаджи Спаско (баща на Иванъ
Спасковъ, чийто зетъ по сестра става свещеникъ—Илия Златковъ.
А фрапиращиятъ фактъ на народностна чистота на населението — чисто българско,
безъ абсолютно никакъвъ примЪсъ на чуждъ елементъ, говори само за силния му
всеразтопяващъ националенъ духъ: когато презъ времената на робството — между
Първото и Второто царства и между Второто и Третото сж попаднали тукъ
чужди национални елементи, сж били претопени.
Презъ последните векове на турското ни робство, Трънъ и Трънска околия сж
били въ по-тесна връзка въ духовно и административно отношение съ Моравско —
Пиротъ и Нишъ.*) И затова, борбите на това население противъ робството сж
свързани повече съ ония на моравското население. Това еднакво важи за културна
та борба, както и за чисто политическата. Въ последните десетилетия преди осво
бождението, нишки архиепископъ е Григорий Болгаринъ, отъ село Кожинци, Трън-
ско, единъ отъ главните виновници за Нишкото възстание 1840 г; родътъ му и
днесъ се знае (проученъ и отъ г. Караманджуковъ, историкъ, сега главенъ инспек-
торъ въ Министерството на просветата). Правнуци на тоя просветени българинъ —
нишки владика, сж: Рангелъ Ивановъ, който съ героичното си държание и ясно
разбиране, за дълга къмъ родината, задържа оная сръбска дивизия на Дъсчанъ
кладенецъ презъ 1885 год., и по тоя начинъ осигури отстжплението на нашата
войска къмъ Брезникъ и съсредоточаването на другите наши части къмъ Сливница,
което спомогна много за победата; неговъ правнукъ е и Гюро Михайлови, кла-
сическиятъ образецъ за служба на пости (въ Пловдивъ).
За борбите на Трънъ и Трънско противъ чуждото робство говори много ясно
установениятъ исторически фактъ, че трънската котловина — Знеполъ, не е стояла
повече отъ 13 години педъ властьта на съседите ни отъ западъ, когато въ онова
време те беха почнали да мерятъ силите си тукъ съ отслабналото отъ вжтрешни
борби Второ българско царство (проф. Мутавчиевъ) и остана въ пределите на
българската държава до падането й подъ турското робство.
Още въ 1533 година, пжтешественикътъ Шиперъ казва, че „като минавали Морава,
българите били готови всички да се присъединятъ къмъ освободителните австрийски
войски“. Пратениците при императоръ Рудолфа (1597 год.) за подкрепа, сж били
въ облекло, което говори, че това сж били хора отъ тия крайща. Тия първи въз-
стания на тукашното население, ни напомнятъ ония на Петра Деляна и Констан-
тинъ Бодина (1071 год.), сжщо така, станали въ първите години на византийското
робство.
Чипровското възстание отъ 1688 год. е било, сжщо, съ участието на съседното
пиротско и трънско население.
Следъ дългите периоди на войните на Турция съ Австрия и Русия и вледствие
отслабване на турската държавна власть и настжпване на епохата на анархията
въ държавата, първи българите отъ Моравско, изпъстрени твърде много съ пре
селници изъ неплодородно Трънско, се явяватъ въ помощь на Карагеоргевичите
сърби за освобождение, а въ 1806 и 1809 години станали възстаническите дви
жения на самостоятелна българска нога. Паметникътъ отъ неколко хиляди възста-
нически глави, образуванъ въ Нишъ отъ турците, говори достатъчно за духа на
това население. Родътъ на известния покойникъ предприемачъ-строитель Благой
Пейчевъ отъ с. Паля, е билъ изселенъ къмъ с. Кюприя (Моравско) отъ с. Докьовци —
Трънско, преди тия възстания, а следъ техъ, избегалъ обратно въ с. Паля, за да
се скрие отъ турските преследвания.
А възстанията отъ Пиротско и Нишко презъ 1835 и 1836 години сж били вършени
съ участието, на първо место, на хора отъ Трънско, некои отъ които беха до
скоро живи.
*) А въ търговско отношение — съ Македония, Велесъ и др.
117
