Page 106 - trnski_kraj

слана цЪль пластъ шума. Едвамъ тукъ разбрали те, че наистина тая кротость
върху скжпата жертва, на кърджалиите опрощава за гЬхната жестокости . . .
Минали доста дни отъ това произшествие. Братята дълго се покланяли на остан­
ките, като се стараели да възобновятъ нещо. Ала Богъ осждилъ малодушието
имъ, задето непоследвали игумена си. Съ разбити сърдца, те оставили Зне-
поле и се пръснали въ неизвестность. Само на единъ името се разчуло по Знеполския
вилаетъ — иеромонахъ Григорий Кожински, който къмъ 1841 год. пострадалъ въ
Нишъ, като владика. И като извършилъ зулумите въ Знеполско, Али-бегъ се при-
бралъ въ Трънъ и установилъ своята власть, като направилъ съюзъ съ некои не-
покорими паши: Али-паша въ гр. Янина, Махмудъ въ Шкодра, и др. Задачата му
била да откжснатъ отъ султана една часть отъ България и Македония и само­
стоятелно да управляватъ. Ала тоя планъ пропадналъ, следъ като въ сраженията
срещу султановите войски около София и Ихтиманъ, претърпели страшно пора­
жение (1832 г.) Тогава Али-бегъ съ харема си, въ който е била и Ангя Манина—
Тричкова отъ Трънъ, потурчена отъ него по-рано, прескочилъ въ сърбкото сво­
бодно княжество; ала князъ Милошъ, подъ натискъ отъ турците, го предалъ на
сжщите, и вързанъ го откарали въ Стамболъ при султана, гдето билъ обесенъ.
Следъ това събитие, силата не кърджалиите съвсемъ отслабнала. Въ Трънъ се
възстановила нова турска власть, подъ благословията на султана, и Знеполе, следъ
1829 г. заживело нормално до къмъ 1840 г., докато Нишкото възстание донело
наново скръбни събития. Къмъ 1860 год. пъкъ въ Трънъ и Знеполе сж дошли
черкезите, водени отъ единъ бошнякъ. Те се заселили северо-източно отъ града
край р. Ерма, и образували черкезката махала съ около 40—50 кжщи. И те се
отдали на грабежъ, ето защо писнало делото население. Те нападали и селата, а
особено манастирите и църквите. Напр., манастирътъ „св. Архангелъ Михаилъ“—
край г. Трънъ, често е билъ оплячкосванъ, па даже и опожаряванъ, както отъ
кърджалиите, така и отъ черкезите — 1863 год. Теглото на тежкото робство на
населението отъ Трънско и Знеполско се е прекратило окончателно едвамъ къмъ
1877 год. при освобождението ни. Борбата, която се е водила отъ доблестните
знеполци за народното дело, начело на което сж стояли чорбаджии и духовници,
е почнала отъ 1833 год. Къмъ общата борба за приближаване на скжпата
свобода, те, наистина, сж допринесли твърде много, ала прословутата скромность
въ действията на знеполеца, му е попречило да изпъкне реално въ очите на исто­
рика ; ето защо, историята ни съвсемъ нищо не казва за тия борби, водени въ
Знеполе отъ знеполските борци, докато по-маловажни събития другаде се показватъ,
като небивало геройство.

Стариятъ конакъ въ гр. Трънь, строенъ въ турско време

109