Page 109 - trnski_kraj

Докато Али-бегъ живЯелъ още въ Сърбия, въ Трънъ дошълъ временно на ме­
стото му неговиятъ вЯрень радомирски съюзникъ Биляръ-ага, за да наглежда имо-
тигЬ му и управлява областьта му. Единъ день изчезналъ безследно и той. Трън-
чани не допущатъ, да е билъ погубенъ отъ нЯкого, а вЯрватъ, че е забЯгналъ
къмъ адриатическите острови презъ Албания.
Подиръ това, Трънъ стоялъ много месеци наредъ безъ управитель — въ мъчи­
телна неизвестность. Цялото население въ Трънско преживявало въ страхъ и
трепетъ, като очаквало най-лоши сетнини. Най-подиръ, цариградските власти при­
добили надмощие въ тЯзи разбунтувани й непокорни покрайнини и султановото
правителство изпратило свои хора да поематъ управлението въ Трънъ. Него време
дошли въ Трънъ и първите 5 — 6 турски семейства, които си съградили къщи
около Али-беговата кула.
Съ настъпването на новия режимъ, населението въ Трънъ отново си отдъхнало и
султановото правителство му повърнало старите войнишки привилегии. Отъ селата
и махалите на Знеполе и отъ Трънъ отивали всЯка година къмъ Цариградъ презъ
Самоковъ млади момци, да косятъ ливадите и пасатъ конетЯ на султана. Тукаш­
ният ь край не билъ обремененъ отъ тежки даждия и непоносими ангарии, и насе­
лението се чувствувало доволно и свободно. Трънчани не изпитвали и жилото на
мохамеданския фанатизъмъ, понеже тукашниятъ край билъ чисто български, сво-
ооденъ отъ турски селища.

НовитЯ турски управници на Трънъ не се настанили да живЯятъ въ удобната
кула на Али-бега, но я оставили на произвола на съдбата и тя скоро запустЯла.
Едва на 1882 г. трънчани сглупили, та я съборили, за да употрЯбять камъните й
за градиво на основното училище въ града.
Презъ 1829 п трънскиятъ край не е билъ засЯгнатъ отъ вълните на руските осво­
бодителни войски. Тогава русите достигнали само до София, като се установили
на лагеръ въ Подуене. По онова време холерата изморила много свЯтъ въ Тънско.
Две години следъ Одринския миръ (1831—1833) въ Трънско избухнало голЯмо
народно движение, известно подъ името „Трънска збуна“. Цариградското пра
вителство посрещало съ голЯмо неудоволствие и най-слабитЯ народни движения
въ тоя чисто български край на империята, защото се страхувало отъ подозри­
телното държане на съседното сръбско княжество.
Трънъ не е останалъ безучастенъ зритель въ борбата за народната ни пробуда.
Тука никой не помни да се е чело нЯкога въ църквата или училищата на другъ
езикъ, освенъ на бългрски. Запазването на славяно-българското четмо въ тоя край
отъ посегателствата на гърците се дължи до известна степень на Ипекската
сръбска патриаршия, подъ чието ведомство се намирали земите на цЯлата
Нишавска епископия (1760 г.). Професоръ Иречекъ споменува въ „Сез1:у“ за бележ­
ката на единъ бусински свещеникъ, който „билъ опопенъ на 1759 г. въ Нишъ отъ
печския патриархъ Гавраилъ въ деня на св. Тарапонтий“.

Трънчани не останали на страна и отъ народните движения за политическа сво-
бода презъ миналия в^къ. Макаръ и турското иго да не е тежало толкозъ много
върху плещитЯ на мжжкото население въ Трънъ и Знеполе, понеже то се пол-
зувало дълго време отъ войнишките привилегии, а сетне -прекарвало повече отъ
половината на живота си на работа изъ Влашко и Сърбия. Дали чуждото иго е
чувствувано отъ женското подглавие на този български край, това е единъ въпросъ
още споренъ и неразрешенъ. Намъ се ще да вЯрваме, обаче, че знеполското бъл­
гарско население, като изключимъ кърджалийската страшна епоха, е преживЯло
владичеството на османците, като въ единъ сънь, повече спокоенъ, отколкото стра-
шенъ и кошмаренъ.
До навечерието на освободителната война мохамеданското население въ Трънъ се
достатъчно размножило. ПридошлитЬ отъ София 5—6 турски семейства въ нача-
лото на XIX. вЯкъ порастнали на около 30 семейства, а презъ 1861 година въ Трънъ
се заселили и 30 черкезки семейства, дошли откъмъ Цариградъ и основали чер-
кезска махала. Колкото и да било неприятно на трънскитЯ българи и турци да
иматъ за съседи единъ немиренъ и хайдушки елементъ, като черкезите, тЯ не

112