Page 107 - trnski_kraj
P. 107
Градъ Трънъ
Отъ Д. Илковъ
Трънъ е малакъ градецъ въ Западна България. Разположенъ е въ дълбока и
тъсна котловина край бреговете на Ерма, въ недрата на срЪдногорията между
Витоша и сръбската граница. Високите рътове (Пещерица, Малъкъ-Руй, Черчелатъ,
Мургавица и Весльцъ или Китка), които ограждатъ котловината отъ всички страни
и стоятъ надъ нея стръмно и величаво, придаватъ на градеца швейцарско-алпийски
изгледъ. Сега тези рътове сж повече тревисти и сипкави, а нЪкога били покрити
съ гжсти и хубави гори. Гледките отъ рътовете на Трънъ сж далечни и омайни.
редъ очите на човека се разтварятъ широки планински лабиринти, разпокжсани
страшно отъ коритата на реки и рекички, едни отъ които бързатъ къмъ долината
на Нишава, други къмъ долината на Струма. Най-импознатенъ въ тоя край е
върхътъ ГолЪмъ-Руй (1712 м), който горе е плосъкъ и тревистъ. Северниятъ му
надвесъ е хубаво залесенъ и отъ темето му се съгледватъ Рила, Витоша и Стара-
планина.
На югозападъ отъ Трънъ се разтваря прочутото Знеполе (Звън-Ьполъ) (16 килом.
дълго и 3-4 килом. широко), оросено отъ Ерма и притоците й и хубаво обрабо
тено. Царевичните и ржжени ниви, що покриватъ дъното на н-Ькогашното пла-
нинско езеро, късно узрЪватъ, понеже Знеполе стои на голКма надморска височина
(/76 м.) и климатътъ му е твърде остъръ. Край первазите на полето се виждатъ
накацали множество села и махали, чиито спретнати кжщички съ червени керемидени
стрехи и беловаросани стени пренасять човека въ Тиролъ и Швейцария. Тесните
воинишки шосета, прокарани въ полето подиръ Сръбско-българската война, при
даватъ особена живолисность на целата картина. Стариятъ знеполски друмъ
между София и Враня сега е запустелъ, но той работелъ много презъ XV. и XVI.
столетия. Курипешичъ споменува този друмъ на 1530 год., когато той миналъ по
него съ царските пратеници Никола Юришичъ и графъ Ламбергъ за Цариградъ.
Прочутиятъ въ народните ни песни Муса Кеседжия се отправилъ отъ София
(1410 год.) по този друмъ къмъ Враня и Ново-бърдо, за да нападне сърбския
велможа Углешъ. Изобщо взето, околностите на Трънъ сж твърде любопитни,
живописни и примамливи. Любознателната душа ще найде тамъ и старинни исто
рически останки, и красиви гледки, и пейзажи, и още много други наслади.
Трънъ е новъ градъ. Неговото заселване не датира отъ много време. Едва въ
.
лУИ. в. Хаджи Калфа споменува за първи пжть „Иснеболски кадилъкъ“ (сжде-
бенъ окржгъ) въ Софийския санджакъ. То се вижда, че Трънъ ще да е сжще-
ствувалъ много по отдавна отъ времето на Хаджи-Калфовото преминуване презъ
Софийско, наверно отъ края на XVI. векъ. Този градъ, когото турците наричали
Изнеболъ-касабаси (Знеполски градъ), или Таранъ-паланка, не е освенъ отъ Кара-
феизъ (по тукашно Каравезия) и отъ неговия синъ Али-бегъ, както обичатъ да
верватъ трънчани, защото се знае, че въ времето на султанъ Селима III той е
сжществувалъ вече. Преди да се установи Кара-феизъ въ Знеполско, градъ Трънъ
се състоялъ отъ една малка овчарска махала, разположена въ сегашната местности
„Селище , малко на югоизтокъ. Тогава и днешната Баринска махала въ града сто
яла въ м-Ьстносьта „Барье“, на единъ високъ рътъ надъ сегашното село Туроков-
ци. Тези две махали, както и други още села отъ знеполския край, се черкували
тогава въ манастира „св. Никола“, който се намира въ дъното на днешната трън-
ска котловина. Монастирската сграда, съ много килии и калугери и съ широкъ
дворъ, служила на околното население и за пазарище.
Вь днитЬ на султанъ Селима III знеполскиятъ край билъ наводненъ отъ кърджа
лийски орди, които страшно ограбвали населението. Професоръ Иречекъ е намЪ-
рилъ една бележка въ „Бусинското евангелие“ за неволите на тукашното население
отъ кърджалиите, която гласи, че „на 1796 год. додоше Крежалие, млого
зулумъ учинише“.
Презъ време на кърджалийските зулуми откъмъ Гюмюрджинско дошълъ съ
ордията си страшниятъ кърджалийски главатари Кара-феизъ и завладелъ Трънско,
110
