Page 111 - trnski_kraj

тивникъ на Пеева въ онова време личи учительтъ Рангелъ Станоевъ, отчаянъ при-
теснитель и издайникъ на народа си, който извършилъ много гнусни дела въ
Трънъ презъ време на сръбската окупация, а сетне побегналъ въ Сърбия и се
установилъ да живее въ Пиротъ подъ името Рангелъ Станоевичъ. Сърбите се
оттеглили отъ Трънъ и Знеполско къмъ края на май 1879 г., когато рускиятъ
полковникъ Лукашовъ пристигналъ въ града съ слабо отделение българска конница.
Презъ време на Сръбско-българската война сърбите нападнали на Трънъ (4. ноем-
врий 1885 г.) отъ три страни: откъмъ село Врабча, откъмъ Руй (Дъсчанъ-кла-
денецъ) и откъмъ Дереколъ. Решителниятъ бой станалъ на 1. ноемврий въ Вла-
синската планина срещу с. Колуница. Най-упорито се е държала срещу сърбите
дружината на капитанъ Тошева отъ Бдинския полкъ. Сърбите завзели Трънъ
едва на 4. ноемврий и преминали презъ улиците на града съ 8,000 души войска.
Този пж.ть те престояли въ Трънъ само 6 деня.

Трънъ има здравъ планински климатъ, прохладно и приятно л-Ьто и люта зима.
Населението въ града и по цялото Знеполско е изобщо красиво и кокетно, а жен-
ската носия спретната, богато украсена съ злато-сърмени нашивки и твърде съблаз­
нително скроена.
Трънъ има 685 м. надморска височина. На 1894 година е броилъ всичко 3662 жи­
тели. Тази цифра е почти два пати по-голема отъ оная, която градътъ е показвалъ
въ навечерието на освободителната война. На 1884 г. професоръ Иречекъ е зава-
рилъ Трънъ съ 1552 жители. Подиръ освобожденето на България числото на
жителите въ Трънъ е бивало рЪзко променливо, което е зависело главно отъ обстоя­
телството, за какъвъ административенъ центъръ е минавало градеца въ княже-
ството. Както въ турско време, тъй и презъ окупацията на русите, Трънъ
влизалъ въ границите на Софийската губерния. По-сетне той билъ възведенъ на
окржженъ центъръ съ околии: Трънска, Царибродска и Брезнишка. За по-висо­
ките чиновници, служащи въ тоя градъ, Трънъ е минавалъ за български Сибиръ,
поради своето затънтено и усамотено положение.

Презъ летото на 1898 година ние намерихме Трънъ доволно разхубавенъ — съ
380 кащи, 2107 жители, отъ които 100 цигани, и съ единъ скроменъ камененъ
паметникъ на широкия площадъ, издигнатъ за споменъ на геройски загиналите бъл­
гарски офицери въ братоубйствената Сръбско-българска война. Трънъ имаше
тогава 5 хубаво урегулирани и чисти улици, 2 буйни чешми, 4 фурни, 38 кръчми,
хотелъ и строяще се държавно грънчарско училище. Основното и класно училища
въ градеца имаха широко помещение и задоволителна уредба. Правителствените
учреждения и болницата се помещаваха въ нови солидни сгради, каквито можеха
да се намерятъ тогава само въ столицата и въ най-големите градове на княжеството.
Въ средата на Трънъ има нова църква „св. Никола“,украсена съ образи и икони
на светни, рисувани отъ самоуци зографи, по образци отъ византийско-атонската
школа, а въ Баринската махала е старата църква „св. Петка“, съградена върху още
по-стари основи. Въ тази църква, на чийто иконостасъ е изобразенъ въ природна
величина многопочитания отъ трънчани св. Терапонтий, професоръ Иречекъ е от-
крилъ едно .неделно евангелие“ на книга приблизително отъ XVI.—XVII. векъ, безъ
юсове, съ акценти“. Това ржкописно евангелие, „съ рисувани ликове на еванге­
листите и на св. Прохоръ, не можахме да видимъ, било че свещеникътъ нарочно
го криеше, било че наистина бе некжде затурено.
Въ ново време Трънъ бе значително съживенъ, покрай хубавите шосета, които го
свързваха съ околните центрове. Новата сръбско-българска граница, обаче, отново
го постави въ затруднение. Въ турско време, дори до появата на Каницовата
карта, този градецъ не само, че е билъ съвсемъ откАСнатъ отъ по-културния
светъ на Отоманската империя, но и картографите са го отбелязвали въ окол-
ностьта на Белоградчикъ подъ име „Иснеболъ“. Тази очебийна грешка не е попра-
вена нито отъ Ами Буе, който посетилъ Знеполско презъ 1837 г., нито отъ Хох-
гцетъръ, който е идвалъ тука въ 1869 г. и е останалъ поразенъ, както отъ при­
родните хубости и великолепие на трънския алпийски край, тъй и отъ хитрината
на населението.
Главниятъ поминъкъ на трънчани и на жителите отъ знеполския край още отъ

114