Page 105 - trnski_kraj
P. 105
буйните ниви, раздвижвани отъ пролетния ветъръ, нарушавали гробнатата тишина
на черната неволя. Те давали
илюзията на никога слицествуващето Знеполско
езеро, което едвамъ е издишвало къмъ Дере-куле. Като стихия се носела вестьта
че Али-бегъ ще напада.
Първата жертва било с. Туроковци. Повечето селяни избягали въ планината, а оста-
налит-Ь, дори и старци, посрещнали кърджалиите. Те се разположили въ по-хуба
вите и богати кжщи, съ чисти стаи, застлани съ покривки, черги и килими. Това
е редъкъ комфорт ь въ селото, на което гостите съ ирония се усмихвали. Веднага
жените се запретнали да зготвятъ ядене, а мжжете развеждали конете . Започ
нали се угощения и веселия, които траяли близо четири дни. Въ най-богатата кжща на
Пешкинъ, близо до селската църква, седелъ Али-бегъ. Подалъ се знакъ да се
донесатъ подаръци ... И ето, за единъ моментъ предъ главатаря се натрупали
наи-хубави и нови неща: памучни кърпи, платна, пешкири, ризи, елечета, възглав
ници, шарени чорапи, кебета, губери, килими, пръстени, гердани, обици, нанизи,
медни, сребърни и златни пари . .. Всичко се поставило въ човали и натоварило
безропотно на коне отъ натиснатите селяни. Докато ставалъ тоя обиръ, една
група кърджалии нападнали църквата, гдето се укривалъ свещеникътъ Стоянъ
Нопадичовъ. 1ъ опожарили храма, гдето намерилъ смъртьта си и свещеникътъ а
следъ това и некои кжщи. Делото село било на кракъ. Тревога и униние претис-
кало изплашените селяни. Неколко гърмежи били знакъ, че те излезли отъ селото
по посока къмъ манастира »св. Прокопий“, когото нападнали, избили монасите и
го опожарили до основи. Отъ тукъ те се върнали въ Трънъ, гдето имъ билъ
конакътъ.
Не се минало много време, когато белиятъ конь повелъ разбойниците по посока
С‘ Вучанъ’ Кожа-нци, Костурно, Пуста-Еловица и др. Селяните, почти всички,
избйгали по пустите места. Настаналъ страшенъ смутъ. Много отъ селата плам
нали. Надалече се виждало огненото сияние на подпалени села и колиби. Тука
намерили смъртьта си много селяни и духовници. На единъ монахъ въ с. Кожинци
мжченически била одрана кожата и билъ убитъ. Почти всички църкви станали на
пепелища. Минали презъ Бусинци и Глоговица, и плячката стоварили въ Трънъ.
Дошла есень. Настанали по-мрачни дни за Знеполе. Всесилниятъ Али-бегъ се насочилъ
къмъ сърдцето на Знеполе. Тъменъ облакъ покривало челото на Руй. Всички
били въ миша дупка. Отъ забелчани нТмало жива душа. Прибрали се и светите
братя въ манастира, който се намира надъ селото, подъ Руй. Страшната тревога
спотаила всичко живо въ светата обитель. Само игуменътъ отецъ Саватия билъ
обладан ь отъ скрито спокойствие. Той се уповавалъ на божията помощь, и едвзмъ
задържалъ изплашените си събратя да не бегатъ нагоре. Но ето, страхотно при-
стжпилъ младъ човекъ до манастирската порта и съобщилъ, че кърджалиите
идатъ. Като страшна буря се разнесли гърмежи край манастира. Калугерите
напуснали сжщия и се скрили въ мъглата. Отецъ Саватия не смогналъ да
избега и останалъ да дочака кърджалиите. Клепалото траурно разнесло ехото
низъ Знеполе. Кала-съзите влезнали въ манастира и се отдали на плячка. Надеж
дата на игумена изчезнала и по лицето му се отпечагалъ смъртенъ страхъ Той
билъ приведенъ до прага на църквата и тука закланъ, като яре, а манастирътъ
билъ опожаренъ до основите му. Всичко било разграбено. Следъ неколко дни, когато
опасностьта се пренесла по други селища, върнали се избегалиге манастирски
ратя и селяни, ала отъ манастира намерили само развалини, а на средъ мана
стирския дворъ лежалъ, до прага на храма, закланъ игуменътъ отецъ Саватия.
Страшното зрелище омръзнало сърдцата имъ, ала свещениятъ дългъ имъ налагалъ
да погребатъ стария имъ другарь — жертва на робството. Тжжниятъ гласъ на
клепалото, въ унисонъ съ тежкото бучене на р. Ерма, съобщило печалната весть
за опожаряване на единъ исторически знеполски манастиръ, гдето намерилъ
смъртьта си и служительтъ му. Въ тишината на гжстата букова гора понесли
блажения мрътвецъ и трогателно, съ сълзи на очи и болка на душа, запели по-
Iребалното слово къмъ вечния покой. Като отминали манастирската ограда, безъ
да могатъ да погледнатъ безжизненото лице, върху което се разкривали кротость и
доброта, те го положили въ хладната земя, върху която се поронила отъ есенната
108
