Page 113 - trnski_kraj

Селата около изворитгъ на р. Ерма въ освобо-
дителниттъ отъ турското робство

борби на българитгь.

Отъ Евтимъ Стефановъ

Съ чуство на възвишена и чиста народностна гордость заявяваме, че населението
на Трънска околия се е чувствувало и работило, като чисти българи отъ момента
на влизането на тия земи въ пределите на Първото българско царство — къмъ
808 год. Ще требва съ гол-Ьма сигурностъ да предположимъ, че онова население,
много преди казаното събитие, е било спечелено за българската държава, както
това, впрочемъ, е било и съ всички славянски населения въ югозападната часть
на Балканския полуостровъ въ онова време. Това предположение се крепи на уста­
новения отъ историците фактъ, че населението се е поставяло въ пълна услуга
на българите-завоеватели още при явяването имъ къмъ земите му. Тоя фактъ за
нашия край е изразенъ твърде сполучливо и художествено въ легендата за Сли-
шовска могила, записана отъ г. Дуко Тричковъ отъ с. Слишовци, сега директоръ
на народната прогимназия въ с. Реяновци. Споредъ легендата, тая могила е издигна­
та въ паметь на българския военачалникъ Слишай, загиналъ при завоюването и
присъединяването на тия земи къмъ българското царство.

Ролята на населението отъ тоя край въ живота на българския народъ е твърде
интересна, както презъ времето на Първото българско царство и особено въ защитата
му (войските на Кракра Пернишки сж били въ значителната си часть отъ тоя
край), така и въ Второто царство. Затова пъкъ ни говорятъ легендите, записани
отъ многообещаващия младъ писатель Сиракъ Владо. Облеклото на населението
мжжкото: бело съ червенъ поясъ върху горната дреха, а женското обшито въ
злато — шикъ, е основание да се верва, че е отличие за високо гражданско
достойнство.
Високо развитото рударство въ тоя край още въ времето на Второто българско
царство, което рударство по-сетне, привлича тукъ пропждените саксонци, пора­
ди ожесточените религиозно реформаторски борби, е създало високъ и буденъ
духъ въ това население.
А манастирите: „св. Иванъ Богословъ“ въ Поганово. „св. Архангелъ край гр. Трънъ,
„св. Богородица“ при с. Паля, основанъ около 818 г. (за него преданието говори, че е
билъ мжжки манастиръ и не е било допускано влизането въ оградата му даже на
животни отъ женски полъ; а само до преди неколко години гробищата на селото
беха разделени: мжжките при манастира, а женските до селото. Това предание
и непосредственото съседство на манастира съ „Градището говорятъ заверо-
ятната важна роля, която той е игралъ, за жалость, съвсемъ непроучена); по-
нататъкъ. манастирътъ „св. Богородица“ при село Мисловщица, възтановениятъ не­
отдавна манастиръ „св. Богородица“ край с. Реяновци, както и „св Архангелъ въ
с. Колуница и „св. Неделя“ въ с. Кострошовци и пр., и множество други църкви
и черквици въ околията отъ незапомнени времена — всички те говорятъ доста­
тъчно много за будния духъ на населението. Почти въ всеко село има църква съ
българи свещеници — местни хора — още отъ най-тъмните времена на робството
ни подъ турци.
Българските килийни училища сж сжществували тукъ отъ незапомнени времена —
обстоятелството, съ което се обяснява споменатиятъ фактъ: местните хора свеще­
ници. И не само това, а некои отъ тия свещеници — народни водачи—сж били съ
голема обществена известность, като бащата на свещеникъ Матей отъ с. Грознатовци,
сжщо свещеникъ, който е билъ получилъ отъ султана златна чаша съ надписъ на
български езикъ, запазена и до днесъ отъ поколението му. Тия училища къмъ 1850
година се умножаватъ. Такова е било училището въ с. Паля, съ учитель Стоилъ
Милошовъ, отъ с. Сухи-долъ, уреждано отъ свещеника Илия Златковъ, отъ сжщото

116