Page 108 - trnski_kraj

Радомирско,^ Дупнишко и Брезнишко. Той оставилъ въ Дупница за свой замТ-
стникъ некой-си Каръ-Али, въ Радомиръ — Билялъ-ага, въ Трънъ съградилъ висока
петьетажна каменна кула (двата най-горни етажи били дървени) и оставилъ оби­
чния му синъ Али-бега тамъ да владее, а за себе си избралъ БрТзникъ, дето се
установилъ и съградилъ сжщо каменна кула. Той въздигналъ каменни кули още
и въ селата Алдомировци и Бърложница.
По заповТдь на Али-бега, махалите отъ околните височини се преселили насила
въ котловината. Така се образувала тогава днешната Спахийска махала. СлЪзнали
въ долината на Ерма по-късно и баринчани, които образували днешната Баринска
махала. Тези последните напуснали, казвать, старото си село драговолно, защото
махалата имъ въ Барье била нездрава, изложена на остри и променливи ветрове.
Али-беговата власть въ Трънско била голема и неограничена. Населението го
почитало и обичало, защото билъ справедливъ и толерантенъ. Той живеелъ въ
яката си кула съ^ трите си жени, отъ които едната — Ангя Тричкова Манина —
най-младата и най-хубавата, била трънчанка.
Трънчани работели, като аргати по чифлиците на Али-бега и пасли стадата му.
Той имъ давалъ въ замина на това храна, облекло и се отнасялъ съ т^хъ много
кротко. Турци него време въ Трънъ нТмало и сеизите на Али-бега били арнаути
и трънски българи. Техното облекло било богато и красиво: чепкените и еле­
ците имъ треперели отъ сърма, а на пояса носели скжпи силяхлъци и разновидно
оръжие; върху главата си налагали дълъгь конусообразенъ каукъ, порж.бенъ съ сър­
ма, който ималъ, вместо пискюлъ, три дълги лисичи опашки съ звънчета на края.
Трънъ по онова време билъ съвсемъ откженатъ и изолиранъ отъ света: загра­
ждали го високи гористи рътове и пжтеки немало почти никакви. Въ това уса­
мотено и непристъпно планинско гнездо на отечеството ни, преминавалъ охолно
дните си Али-бегъ дори до смъртьта на баща си.
Кара-феизъ умрелъ въ Трънъ отъ естествена смърть. Останките му били пре­
несени отсетне и положени въ каменна гробница въ селото Баллиефенди, днешното
Княжево при София. И сега още съществува тази гробница задъ дуварите на
княжевската църква, подъ сФнката на ширококлонести габъри. За софийските
мохамедани тази гробница е била свещена и тЬ винаги съ дирели при нея лекъ
за своите неизцерими болки. Видните турски първенци въ София съ били погре­
бвани въ Баллиефенди, при гробищата на Кера-феиза, като на свещено место.
Следъ смъртьта на Кара-феиза, синъ му Али-бегъ заповедалъ да запалятъ и изго-
рятъ лесовете въ околностите на Трънъ, за да немогатъ да се криятъ тамъ
неприятелите му. ГТожарътъ за кратко време преобърналъ гиздавата околность
въ пустиня.

Обстоятелствата принудили Али-бега да влезе въ преговори съ шкодренския
немирникъ Кара-Мустафа и да стане неговъ наемникъ срещу султанските съюз­
ници въ Нишъ, Пиротъ, София, и др. Той водилъ уатЪшенъ бой срещу Топалъ-
Саидъ-паша Мюселинъ и превзелъ отъ него градовете Пиротъ и София. После-
дниятъ градъ билъ нападнатъ ненадейно отъ Али-бега и страшно оплененъ (2
априлъ 1832 година). у '
Неприятната весть за несполуките на Кара-Мустафа въ боевете срещу султано-
вите войски достигнала до Али-бега, когато той напредвалъ къмъ Нишъ. Тази
весть го обезкуражила и той не посмелъ вече да се върне въ Трънъ. Али-бегъ
предпочелъ да влезе въ преговори съ тогавашния сръбски князъ Милошъ Обре-
новичъ и да му се предаде съ целата си свита, като политически престлшникъ.
Одумано било, щото Милошъ Обреновичъ да остави Али-бега да живее въ Сърбия
свободно, като емигрантъ, а този последниятъ да се труди чрезъ доверениците
си, щото Трънско и Софийско да се откженатъ отъ Турция и се присъединятъ
къмь сръбската държава. Обаче, Милошъ Обреновичь не удържалъ думата си, а
предалъ Али-бега съ измама на султански пратеници, заедно съ свитата му. Въ
Сърбия останала само Ангя Тричкова Манина, хубавата жена на Али-бега, която
се оженила за сръбския капитанъ Пека. Али бега обезглавили по пжтя между
Одринъ и Цариградъ и главата му поднесли на султана.

111