Page 116 - trnski_kraj

Знеполското възстание презъ 1830 год.

(Беглишкиятъ джубуръ)

Отъ Левъ Т. Петричевъ

Известно е, че липсата на гръцки и турски заселища въ Знеполския (Трънски)
край, — като не се сметатъ неколкото турски и черкезки семейства, преселени
въ гр. Трънъ въ последния вЪкъ на турското владичество, всичко около 35 кжщи,
както и отсжтствието на значителна гръцка писмена и духовно-черковна пропа­
ганда презъ течение на византийското и турско робство, — сж били главните при­
чини, загдето народното съзнание у жителите на трънската область не е угасвало
презъ никое време отъ затвърдяване на българското владичество по тия места и
до днесъ, както това е било въ други области на българското отечество.
СвобОдолюбието у знеполци, безспорно, е било подхранвано и отъ самото гео­
графско положение на уединената и опасна за тираните мжчнодостжпна планинска
котловина бедна, неплодородна, безъ пжтища и силно заселена въ миналото,
която не е привличала алчното око нито на византийци, нито на турци, кждето
еднородното население е живеело по патриархаленъ начинъ. Въ турско време
горчевинигЪ и нещастията не само, че не сж примирявали робите съ сжщест-
вующия редъ на живота, но сж бунтували волния му духъ; ето защо възрастното
мжжко население, свикнало да кръстосва турската империя, Сръбско и Влашко,
като майстори-сградостроители, предприемачи, занаятчии и едри търговци, е нами­
рало начини, захвърляйки своята работа, да се отзовава въ редовете на борците
срещу робството веЬкога, когато борбата е пламвала въ знеполската котловина,
въ Моравско и въ Сърбия.

Естествено е, че трънчани, при едно толкова изострено въжделение за свободенъ
животъ, не сж могли да останатъ безучастни зрители при разгрома на турското
владичество въ Сърбия и Моравско отъ началото на 19. в"Ькъ до освобождението
на България. Освенъ четническите движения и възстания въ Знеполската котло­
вина, знеполци сж подпомагали всичките бунтовнически борби въ съседната на
Трънско область — Моравия, които борби сж привличали, като магнитъ този
буденъ народъ. Жителите на Трънско, стоейки на много по-високъ културно-ду-
ховенъ уровенъ отъ моравското българско население, което е водело заседналъ
животъ и, седователно, не познавало така света, както трънчанинътъ, постепенно
налагатъ своето влияние надъ цялата моравска область. Трънско става духовно
огнище на целия Нишки санджакъ, отъ което огнище пламъкътъ за църковна неза-
висимость и за народна пробуда е билъ разнасянъ въ Моравия отъ трънскигЬ
майстори и търговци. Имената на знеполци, като съзаклятници и бойци, се препли-
татъ въ всичките големи народни освободителни движения въ Моравско и въ
войните срещу Турция. Духовниятъ водачъ на голямото Моравско възстиние
(1840—41 год.) е билъ нишкиятъ владика Григория, отъ с. Кожинци, Трънско.
Радивоя Изворски — отъ с. Изворъ, Трънско, преди Знеполското възстание, като
войвода на чета, е отстоявалъ българската свобода по Лесковско и Вранско. Под­
готвеното възстание въ Знеполско въ 1862 г. отъ архимандридъ Мисаилъ Цв-Ьт-
ковъ Байкушевъ и Гиго Пеевъ е било осуетено отъ издайничества. Власинскиятъ
(трънскиятъ) революционенъ комитетъ, основанъ отъ Димитъръ Общи, съ трън-
скит-Ъ патриоти, разпростиратъ мрежата на съзаклятието, за общо възстание презъ
1873, до Пиротъ, Нишъ, Лесковецъ и Враня. Презъ Сръбско-турската война 1862 г.
една чета отъ около 70 майстори, родомъ отъ селата на трънско Краище и рабо­
тейки въ гр. Кюприя при предприемача Грозданъ Илиевъ Джорджинъ, отъ с. На-
салевца, Трънско, навлезли къмъ берковските балкани, но била обградена и избита
отъ турцигЬ. Други три чети отъ по 100 души, сжщо Грозданови работници, били
готови да взематъ участие въ боевете, но помиряването на воюващите страни
I осуетило това. (Свидетелствуване на живия очевидецъ дедо Манолъ Лазаровъ
Марковъ, отъ с. Насалевци, тогавашенъ работникъ при Гроздана). Презъ Сръбско-
турската война — 1876 год., най-храбрите войводи на най-големи български чети
сж СимоСоколовъ отъ с. Грознатовци и Грозданъ Илиевъ Джорджинъ отъ с. Наса-

119

►