Page 118 - trnski_kraj

движения, насочени главно къмъ премахване на своята робска неволя, къмъ изво­
юване на своята църковна и политическа свобода.
Въ своя цененъ трудъ за Северна Македония, проф. Йорданъ Ивановъ дава най-
ясна и ц-Ьлостна представа за географската, гшсмовната, езиковата, стопанската,
икономическата и историческата общности на Шопско, Краище и Моравско съ
Северна Македония, на онази българска земя, включена между Лесковецъ, Трънъ,
Кюстендилъ, Егри-паланка, Кратово и Враня, свързана съ пжтища и еднакви сждби-
ни отъ най-старо време, която е приютявала въ своите пазви народъ отъ единъ
племененъ коренъ, съ досущъ еднакъвъ говоримъ езикъ. запазенъ и до днесъ, съ
еднакви битови особености — нрави, религиозни и народни обичаи и поверия,
носия, народни песни, предания и домашенъ битъ Презъ време на турското вла­
дичество, знеполци сж били въ оживени търговски връзки съ тези крайща. Още
личатъ запустелите вече шосета отъ Трънъ до Лесковецъ и Враня.
Отъ достоверните предания и оскждните писмени документи за условията на
живота презъ по-отдалечените времена на турското иго и отъ спомените на още
живите люде, за живота на знеполци презъ последното столетие на робството,
явствува, че това население не е понасяло всичките тяжести на робството, въпреки
относителната му свобода, като „войнишко погранично население“; следователно,
твърдението на некои, че знеполското население, е преживело владичеството на
османлиите, като единъ сънь, човечето спокоенъ, отколкото страшенъ и кошмаренъ“
и че „турското иго не е тежало толкова на плещите му“, не могатъ да се приематъ.
Не могатъ да се приематъ сжщо и заключенията на тЬзи автори, че „Трънъ оста-
налъ безучастенъ зритель въ борбата за народната ни пробуда“. Ако до наши
дни не сж описани народните борби на трънчани презъ времето на робството,
това не зчачи, че е позволено, безъ да се изучи внимателно и добросъвестно трън-
ското минало, безъ да се хвърли единъ яръкъ лжчъ въ тъмнината на това, което
е било, да се правятъ несъстоятелни и неверни заключения съ вързани очи.
Отъ началото на 19, векъ и до освобождението, Трънъ не само взима най-живо
участие въ борбите църковни и възстанически, за народна пробуда, но той е и
духовниятъ центъръ за целия Нишки санджакъ. Това установление, по отношение
на църковния въпросъ, е изложено по единъ необоримъ начинъ и отъ професоръ
Снегаровъ въ статията му „Знеполска епископия“.
Боравейки съ непроверени или измислени „сведения“, единъ отъ писачите за
трънското минало, наверно, поради общиятъ навикъ противъ изедниците чорба­
джии отъ турското време, поддържа, че въ Трънско се повдигнало едно големо
възстание противъ чорбаджиить—народни изедници и притеснители, и че „селската
маса избила мнозина чарбаджии, а много отъ техъ били избесени, по решение на
изпратената отъ Цариградъ комисия, която намерила деянията имъ за престжпни
и безчовечни“. Това обяснение за причините за възстанието е напълно неверно, а
колкото се отнася до мнозината избити отъ народа и избесени отъ властьта на­
родни притеснителни, такова нТщо никой отъ живите столетници не знае, иито
пъкъ е останало каквото и да било предание или споменъ за това въ целия
трънски край. Наистина, народътъ помни имената на двама лихвари и народни
изедници, но те сж вече отъ по-късно, отъ предиосвободителното време, и те сж
умрели не отъ насилствена, а отъ естествена смърть.
Такова отнасяне къмъ трънските чорбаджии отъ страна на некои, е явно указание
за несъстоятелностьта и несигурностьта на източниците, отъ които сж черпени
тия сведения. Народътъ зъ Трънско абсолютно не е запомнилъ чорбаджиите си,
като зли лихвари или, като народни изедници. Забогатяването на чорбаджиите не е
било за сметка и върху гърба на обеднелия народъ; никога те не сж го грабили;
богатството имъ нема лихварски местенъ произходъ, а чисто външенъ, ако може
така да се каже. По-събудените люде отъ града и околията му сж водили ожи­
вена търговия съ Цариградъ, Сърбия и Австрия, като износители на кожи, едъръ
добитъкъ, масло, сирене, пастърма, вълна и грънци, която търговия имъ е давала
големи доходи. Почти всичките наши чорбаджии сж били едри доставчици на
турската войска на месо и други хранителни продукти. А други, като опитни
майстори-строители на църкви, манастири, училища и кжщи, сж кръстосвали сжщо
турската империя, Влашко и Сърбия, и сж забогатявали отъ своя частенъ трудъ.

121