Page 117 - trnski_kraj
P. 117
Левци, Трънско. Шопското възстание
^ на трънското опълчение презъ 1877—78 год.
последвалото го Паланечко възстание, почти неизвестни на историците, които
обхванали цялата область, включена помежду Власотинци, Трънъ, БрЪзникъ, Радо-
миръ, Кюстендилъ, Егри-паланка, Кратово и Враня, е дело на знеполди, подъ
одачеството на сждция Симо Соколови и на сподвижника му за трънския край
ако ПЪевъ отъ гр. Трънъ. Голямата борба срещу сърбските домогвания за
Трънъ’ Брезникъ, Батановци, Перникъ, Враня и Лесковецъ
презъ 18/8 79 год., завършена наполовинъ успешно, е дело на патриотите отъ
трънския край, начело съ Тако Пеевъ.
Като външни
сР“УР“™|а
“ход^ (=Рое»"ъа
„Земское Болгарское войско“, е въ редовете на руските войски; 2) борбите по
сжщото време на възстаническия отредъ отъ 4,000 четници и 400 конници на
българина отъ с. Леново - Зайчарско, Хайдутъ Велко, срещу турската тирания
въ Моравско, което подпомогна Карагьоргевича да вземе БЪлградь, но безъ да се
постигне гонимата отъ възстаниците цель — освобождението на Моравска Бъл-
™Р“я-; МоРавското възстание (1806—1809 год.), съ средище Нишъ, което тур-
цитЪ потушили съ масови кланета — една пирамида въ Нишъ отъ 5 000 бъл
гарски черепи е била паметникътъ на това възстание; 4) ВъзстаническигЬ нападения
на войводата Йовко отъ Тимошко за освобождението на Сърбия, съ надежда да
се извоюва и свободна България; 5) Възстанието на трънско-знеполския край —
Беглишкиятъ Джубуръ“, ръководено отъ Радивоя Изворски, Радивоя Петричевъ
турската вдТнТп 8/8СВе11899ИКЪ’ КТ° 6 предметъ на настоящия трудъ; 6) Руско-
Л"??™ воина (1828 1829 година), по поводъ гръцката завера (възстание) хетера
въ 1821 година и последвалите кланета на 10,000 души българи, което възста
ние се ръководело отъ навлЪзналитЪ въ Гърция 2,000 български доброволци
Тази воина завърши съ одринския миръ, споредъ който СърбиЯР получи българ
ей та земя Тимошко; /) ГолТмото възстание на моравските българи, 1840—41 г.
(Нишко, Пиротско, Темско, Вранско и Лесковско), потушено отъ турцигЬ съ пого
ловна сЪчь надъ българите и съ опожаряването на 250 български села отъ
редовни турски воиски и албански башибозуци. Тогава загиналъ и духовниятъ
водачъ на възстанието, ншдкиятъ владика Григория отъ с Кожинци Трънско
ДеЙСТВИЯ войводата Мидутинъ, братъ на Хайдртъ Велко
1813 1861 година, и възстаническитЪ движения въ Пиротско, Височко (Цари-
бродско), Знеполско и Нишко, 1835-1836 год.; 9) Руско-турската война, 1834 год.,
за освобождението на Влашко и Молдова; 10) Сръбско-турската война, 1862 год
подкрепена открито дипломатически отъ Русия и военно - отъ нашик револю
ционери, групирани въ „Белградския български легионъ“ и 11) Сръбско-турската
воина, 1876 год. Подъ общото командуване на руския генералъ Черняевъ, борбата
ДббГЛаВН°’ по Д°ЛИНИТ^ на рЪкит* Тимокъ и Българска Морава и около
Ястребац^аНеНз"оооВа7гпбппЯЖеВаЦЪ’ Алекси”ацъ’ Гредетинъ, Дюнишъ и пл. Мали-
я ппп 3,000 *°бр0в0лци’ както нев*Рн° е писано въ българската история,
а надъ 20,000 души българи отъ Северна България, отъ Тимошко и Моравско
отъ Влашко, Видинско, Кулско, Белоградчишко, Берковско, Царибродско? Лес
ковско, Вранско, Пиротско и Трънско, Сж. се сражавали въ редовете на руско-
българската бригада
, и въ много народни чети, командувани отъ 20 войводи на
Гпг^я * ’ теЖЛУ К0Ир° воивод? ПЪРВ0 место заемали Симо Соколовъ отъ с.
рознатовци, Трънско и Грозданъ Илиевъ Джорджинъ отъ с. Насалевци, Трънско.
Това минало на войни, борби, възстания и изпитания въ Моравско, Тимошко Пи-
р^„е^
^а=Я~’^у“ “ъД?сТи,“„а „М=Н“
120
