Page 119 - trnski_kraj

ЗнеполскитЬ чорбаджии не само, че не сж били лихвари и народни ИзедниЦи, нб
та сж стояли на чело на всички народополезни начинания, заедно съ църковните
служители и даскалите, и сж пазели съ парите си и съ своето влияние раята
отъ посегателства на властелините, доколкото това имъ е било възможно. Благо­
творителност широка е била тяхната отличителна черта. Едно благородно сърев­
нование въ областьта на обществената благотворителност затвърдило тради­
цията помежду богатите фамилии да пожертвуватъ парични средства за духов­
ното процъвтяване на своя роденъ край. -
Селските и градските църкви, манастирите и училищата, които поникнаха до осво­
бождението ни въ почти всички трънски села, е общонародно дело: чорбаджиите
съ своите големи парични дарения, достигайки понекога до десетки хиляди'ду­
кати (наполеони), както това се доказва отъ Пеевия архивъ. а народъръ съ своите
по-малки дарения въ пари и вещи, и съ своя безплатенъ трудъ. Некои отъ техъ
сж подпомагали и бунтовническите съзаклятия.

Прословутата „войнишка свобода", една любима тема за некои изследвани на
трънското минало, съ която тЬ обосноваватъ заключението сй, че Трънъ останалъ
безучастенъ зритель въ борбата за народната ни пробуда*, въ сжщность е била
една недействителна придобовка - правото подъ надзора на властьта да се пжтува
до Стамбулъ и други места на просторната империя и да се работи ангария (без­
платно). Това „благо', тези „придобивки“, въ действителность, сж допринасяли за
обедняване трънското население. Годните за работа мжже сж били откжевани
отъ своите семейства и протакани съ месеци да пасатъ султански и пашови до­
битъци, да косятъ техните ливади и да строятъ крепости, обществени постройки
и пжтища, да наглеждатъ имотите на властелините и то ангария, само срещу
една прехрана, поради това, семействата на тези люде сж затъвали още по-дъл­
боко отъ домашната си сиромашия и, следователно, тази принудителна ангария е
само озлобявала и бунтувала душата на свободолюбивия знеполецъ, фанатично
привързанъ къмъ своя домъ и челядь. Иречекъ казва, че тъкмо отъ селищата на
воиничаните пламнали първите искри на народното пробуждане.

Възможно ли е, сжщо, да се поддържа, че жителите на трънския край не плащали
данъци! Живите стари хора съ ужасъ си спомнятъ жестоките похвати на турската
данъчна власть при събиране на произволно налаганите данъци: десетъкъ бегликъ
владичица и пр. Ето какво казватъ старите хора: деДо Йоца Радовановъ Пали-
крушевъ отъ с. Стайчовци: „Да изтръгнатъ пари за данъци отъ бедния народъ
турците копаеха дупки и туряха у техъ хората надолу съ главата. Биеха до
смърть и затова много наши избегаха въ други държави“. Дедо Аначко Стояновъ
Мар^0^? °ТЪ С‘ Насалев«и: «Данъците повече събираха отъ жените, защото мж-
жете беха на работа по чужди крайща и по ангария. Когато не можеха да пла-
тятъ, поставяха по една жена отъ двете страни на затърнени плетища, вързваха
ги за косите и ги биеха да ходятъ боси по тръните. На Руса Миджина отъ на-
шето село сипаха жарь у пазвата, а Латинка и Йованка отъ с. Рани-лугъ накараха съ
псувни и бой да се качатъ на едно високо дърво“. Баба Ана попъ Григорова отъ
гр. 1рънъ: „Отъ Тава ага и Мустафа Булюкъ-баши, които крадеха хубавите моми
за турските хареми, беше пропищело населението“. Иванча Кацара отъ с. Клисура:
„За данъци затваряха жените и децата у кочини при свинете и биеха жестоко“
Иванча Ковачевъ отъ с. Радово (починалъ) разказваше: „Бодеха борина подъ нок­
тите и я запалваха. Стжпваха върху гърдите и коленете на хората и биеха съ
тояги до смърть, докато изтръгнатъ и последната пара. Некои не можеха да по-
несатъ боя и умираха. Отъ такъвъ побой почина дедо Иоца Адамовъ отъ с. Рат
дово“. Димо Петричевъ (починалъ) разказваше: „Освенъ жестокостите и побои-
щата, имаше години, когато събирачите на десетъка не позволяваха да се съби-
ратъ посевите отъ полето, за наказание на непокорната рая; всичко изгниваше
вънъ, а народътъ оставаше да гладува“.
Свещениците, учителите и чорбаджиите всячески сж закриляли народа отъ тези
издевателства, но злото често се е струпвало и върху техните глави - затворъ
и побоища. При едно скарване въ с. Насалевци съ оскотели падишахови предста1-
вители, попъ Иванъ Петричевъ ги анатемосалъ публично. Озлобените отъ това

122