Page 121 - trnski_kraj

биею си и природния си умъ. Той е билъ постоянниятъ представители предъ тур­
ската власть, при всички отношения на селото съ сжщата.
Дружбата между двамата Радивоевци, споредъ разказите на баба Петпа Тпич^пвя
която умр-Ьла на 97 годишна възрасти, няколко години преди освобождението
ни,
се обърнала въ единъ видъ братство. Често т* си •
пон-Ькога се губели продължително н-Ькжде изъ чужди краища, което нЪщо много
тревожило майката на Р. Петричевъ. н щ нъщо много
Радивоя Изворски притежавалъ всичките
тенъ, съ силна воля, храбъръ и съобразите^нТПетриче^Г^илГоГроТанГотъ
зне1юлскняНкрайВОкоето°^минз^м3о1а1цЪлоЪла^успЬе, пораднТлабостьта^Турската

ски *илъИаъ 0в^ъ^аПОКъмъ^акраяСна,Т829СЪгодина,НвъИТизпълнение ^н^начертшшя

полско, Краище и Дерекула. Като свои верни сподвижници те привлекли 3
лицата
К' Милкио отъ с. Кожинци, Дина отъ с. Мраморъ и бащата на дС дойчинъ отъ
движникъ'Чна загадоп^бил"?'ереленъ Въмс‘ КлисУРа- Берковско. Но най-уменъ спо-
движникъ на заговора билъ Григория Марковъ отъ с. Насалевци гол-Ьмъ изноги-
тели на пастърма въ Цариградъ. За нуждите на заговора той снабдилъ водачите
?ригоровъИотъ гСЪНяГ пари> а,0СВеНЪ ТОва’ чрезъ дов^ния нему К^риеръ Гиго
I ригоровъ отъ с. Насалевци, събралъ доста помоащ за народното* възстание от-к
знеполскит-Ь села. Като чов-Ькъ съ голямо влияние предъ турската власти Маоковъ
свободно бродилъ изъ целия Нишки санджакъ, съ тайна бунтовническа залача
ои е билъ и връзката помежду бунтовниците и сръбското правителство Въ ппо'
дължение на няколко месеци (края на 1829 и началото на 18зГгодина) главните
съзаклятници обходили Знеполско, Дерекула, Височко (ЦарибродскоГвласотинс^
Сурдулица, Църна-трава, Кална, та чакъ до Вранско. Деятелностьт^ имъсе
чавала въ създаването на бунтовнически кржжоци въ обходените селища които
кръжоци е требвало да подготвятъ останалите хора за деня на възстамето Те
мето на съзаклятието дало обилни плодове: навсекжде бунтовниците били поспе*
щани наи-радушно и радостьта е била безкрайна, когато пламенната апостолска"
белия?ъДцавь3Ту?1ТаЛа СЪ ув1зрениет0’ че заДЬ съзаклятието стоятъ Сърбия и
белиятъ царь (Русия), които щели да имъ се притечатъ въ помощь Водачътъ
билъ твърде доволенъ отъ постигнатите резултати Къмъ пролеТьта на 1830 го
дина, той сметналъ, че идеята за бунта била вече узрела Р на 1830 го'
да и че било вече време да въ съзнанието на наро-
се пристъпи къмъ открити действия.
огГкжшТ’ лням^тяР°РяЬТЬТа на 1830 грдина’ Следъ продължително отсжтствие
отъ кжщи, двамата Радивоевци се завръщатъ въ Петричевата кжша заелно г-к
единъ свещеникъ отъ Самоковъ (името му неизвестно). Те откриватъ на Петоа че
с* решили да вдигнатъ възстание въ з/еполския край про?ивъ турското робство
че билъ момента да се освободять, какго това направили сърбит* че както
том"™?’ ТЗКа И белиятъ цаРь (Русия) ще имъ се притечатъ на помощь но по-
че отъ
ова, последното, надали ще има нужда, защото турската държава била вече паз-
к пана и изплашена отъ Русия. Свещеникътъ е билъ доста възрастенъ — на около
6°;„ГВИ- Негов11г|1 убедителни слова и непоклатима в!ра въ дилото на двамата
Радивоевци запазили народната гордость на тази решителна жена Когато свепте
никътъ прочелъ благословии за добрия край на започнатото Хо тя съ съХ
ппелГс1е“Ие’ ц4лувала ржцет4 му и кРъста- “го същевременно' се’ и заклела
предъ свещеника да пази всичко въ най-гол-Ьма тайна. Отъ този день кжшатя ня
Петричеви е центъра на готвящето се възстание. Следъ една седмица свешени
кътъ, преобл-Ьченъ, изчезналъ, а куриерите били разпръснати да известятъ на съ
заклятническитК кръжоци датата на възстанието, която била вече определена.
Е— ГтоТГл'0 оТХГ

&%7ааГЬ„ев;?„=,7„лТ"п„&К0ШаРИ’Д0”^ ™ помежду
отъ възстаналъ народъ, дошелъ отъ

124

I