Page 120 - trnski_kraj

османлии му нанесли тежъкъ побой, отъ който свсщеникътъ онеьгЬлъ за цЬли 8
години и следъ още три годишно мжчително съществувание, умира умопомраченъ.
Изложенит-Ь малко случаи и всичко, което е известно отъ времената на робството,
напълно опровергаватъ произволните и абсурдни твърдения за н-Ькакъвъ добъръ
и свободенъ животъ на знеполския народъ, облекченъ отъ грижата за каквито и
да било данъци.
Освенъ възстанията и бунтовническите движения въ Моравско и тези въ Сърбия,
бунтарскиятъ духъ у жителите на трънската область се е подхранилъ, следоватено,
преди Знеполского възстание и отъ безогледния обиръ на населението отъ страна
на данъчните турски власти. Следъ унищожаване на разбойническите кърджалий­
ски банди, въ първите години на 19. векъ, тази напасть върхлетява върху без­
правната рая. Както се упомена, безконтролни и користолюбиви представители на
данъчната власть, въ стремежа си да натрупатъ богатства за себе си и за своите
високи покровители, обложили народа съ твърде тежки данъци въ пари и въ на­
тура. Неможейки да устоятъ на задълженията си, данъкоплатците били подхвър­
ляни на нечувани по своята жестокость издевателства, въ резултатъ на което,
особено селското население изпаднало въ крайна мизерия и отчаяние. А за да
поддържатъ своя разгуленъ и охоленъ животъ, представителите на властьта, чрезъ
опитните си мисити, отвличали за нуждите на харемите най-хубавите моми, които
били потурчвани. Тези безправия, издевателства и беднотията, затвърдили умразата
на раята къмъ господарите имъ; народътъ напълно изгубилъ верата, че е възможенъ
единъ поносимъ животъ, макаръ и оскжденъ, подъ покровителството на властьта
и на закона.
Такова е било състоянието на духовете у трънско-знеполския край въ първата
третина на XIX. векъ. Примерътъ съ Сърбия (областните сръбски възстания), е
подействувалъ заразително, едно напрежение и очакване на нещо големо, велико,
овладело не само по-събудените люде, но и масите. Билъ е потребенъ само хра-
бъръ водачъ, за да поведе този народъ къмъ подвизи, толкозъ повече, че всички
тогава еж били дълбоко убедени, че при едно българско възстание свободна Съроия
и белиятъ царь (Велика Русия) непременно ще дадатъ своята дипломатическа и
военна подкрепа. Времето и условията създаватъ водача.

И ето, изъ недрата на безправната знеполска рая се издига единъ такъвъ водачъ
въ лицето на Радивоя Изворски. Той произхожда отъ фамилията на адвоката (по-
койникъ) Никола Ценевъ, по женска линия. Знаелъ е да чете и пише арабието
(турски;, гръцки, италиански и български. Той е една личность, въ висша степень
интересна. Известно е отъ лично негови изяснения, че като младежъ, бил^ъ взелъ
участие въ четнически нападения по Моравско, съ чета подъ негово войводство,
следъ което тръгналъ да ходи по свЪта. Изучилъ гЪзи езици въ Италия и I ърция.
Точно отъ коя изворска фамилия е, кои еж родителигЬ му ? Ето н"Ьща, върху
които времето е хвърлило булото на забрава; ето въпроси, които би трТбвало до­
бросъвестно да се разяснятъ при едно издирване. Люде, които сж знаели н-Ьщо
за него, отдавна сж вече покойници. Не подлежи на никакво съмнение, че този
чов-Ъкъ е ималъ изключителни природни дарования, щомъ като е успЪлъ, безъ
никаква домашна подкрепа, да добие такава духовна култура въ онова време. Често
е посещавалъ знеполското домашно килийно училище въ с. Бераинци, основано
още презъ 1788 година отъ Тричко Гусинъ, гдето е вземалъ участие не само въ
преподаване на азбуката, но е донасялъ и разни книжки, както и свои ржкописи,
които сж четени предъ ученициг-Ь, като уроци по българска история.

Въ кжщата на учителя Тричко, той завързва дружба съ сина на сжщия, Радивоя Петри-
чевъ, седемнадесеть годишенъ юноша. Презимето Петричевъ е сложно, съставено
отъ двет-Ь имена на родителит-Ь на последния — майка Петра и баща Тричко.
Децата сж ги именували ту Петрини, ту Тричкови, което презиме, въ последствие,
се е слЪло въ Петричкови, и най-после — въ Петричеви. Радивоя Петричевъ е
билъ твърде възмжжалъ и силенъ за годинигЬ си: нисъкъ, съ много широки гърди
набитъ и много буенъ по характеръ младежъ, заради което родителит-Ь му имали
чести разправии съ съседи, па даже исъ турски заптиета. Бащата, учительтъ Тричко,
билъ първенецъ на с. Бераинци, не само по своята заможность, но и по родолю-

123