Page 122 - trnski_kraj
P. 122
всички поменати по-горе краища и въоржженъ твърде слабо съ: тояги, ножове,
коси и разни други железа и само н-Ьколко души съ ржждясали кремаклии пушки
и пищови. Малобройната турска полицейска стража въ града не посмела да се
опълчи срещу разбунтувалата се рая, а самитЬ бунтовници не се нахвърлили
върху заптиетата - едно, че последните не представлявали никаква опасности за
на-
възстанието и друго, че самите граждани се застъпили за стражата, чиито
чалникъ — чауша, билъ добъръ човЪкъ, изпълнявалъ своята служба, безъ да прави
злини на хората, доколкото това му било възможно.
молитви
Предъ събралия се народъ свещеникътъ (самоковецъ) отправилъ горещи
къмъ Бога да защити кръста срещу полумесеца. Хората паднали на колене, от
правили, сжщо, молитви къмъ Бога. Водительтъ на възстанието Радивоя Изворски
изяснилъ на народа, че цельта на възстанието била да се освободятъ отъ турс
кото робство и да образуватъ свободна българска държава, въ която нЪмало да
има робство и тежки турски данъци. Слушателите, съ буйни одобрения, н-Ъкои
плачейки, посрещнали тази речь. Покойниятъ Петъръ Милтеновъ съ едно непо
дражаемо изкуство, размесено отъ соченъ хуморъ, разказваше всички разиграли
се събития около това възстание, отъ почването му до неговия печаленъ завър-
шекъ. Той б-Ь научилъ всичко това отъ разказите на баща си Милтенъ п. Ангел-
ковъ ПЬевъ, който, сжщо, билъ единъ отъ деятелните съзаклятници.
Току що било обявено възстанието и въ множеството се пъхналъ единъ младъ
турчинъ конникъ, обл-Ьченъ въ сърмалии дрехи. Това билъ потурчениятъ трънча-
нинъ, нареченъ отъ турцит-Ь Мулавеза. Той билъ отъ сжяция родъ на Стоикини,
отъ който била и майката на Петричева — Петра. Останалъ кръгълъ сиракъ още
като дете, никаква негова роднина го подарила на турцитЪ, които го отгледали
Смутениятъ отъ това появяване на турската власть народъ се стжписалъ да прави
мЬсто на гордо яздащия пот/рнякъ и последниятъ ималъ куража да отиде чакъ
къмъ средата на това развълнувано море — до водачите Радивоя Изворски, са
моковския свещеникъ и Радивоя Петричевъ. Последниятъ не можалъ да пренесе
тази обида, толкозъ повече, че този потурнякъ билъ отъ сжщия родъ на майка
му. Той стоварва върху яздача единъ тежъкъ джбовъ колецъ, отъ което послед
ниятъ пада отъ коня. Още два други удари били достатъчни, за да спратъ псув
ните на пострадалия, който следъ това билъ отяесенъ пребитъ въ I рънъ. 1 ур-
цитЪ, въ последствие, нарекли това възстание Беглишки джубуръ.
светска власть на свобод-
Още първия день било обявено на народа, че всичката
ното Първо българско княжество минава въ ржцет-Ь на Радивоя Изворски, иу
ховенъ началникъ на Трънско-Знеполско, Височко (Царибродско), чакъ
до Пиротъ, Лесковецъ и Враня, остава самоковскиятъ свещеникъ. Радивоя пет
ричевъ билъ посоченъ, като началникъ на събраните отъ разни краища младежи
за народна войска; той е билъ назначенъ и за помощникъ на Радивоя Изворски.
Войската е требвало да осигури новия редъ на живота. Новото ръководно тъло
се разположило въ село Изворъ, отгдето хората на Радивоя Петричевъ и курие-
ритЪ получавали своите заповеди. Конни куриери, все младежи, пламнали отъ на-
Бр-Ьзнишко, Кюстендилско,
родна гордость, се пръснали по всички посоки къмъ весть за
Царибродско, та чакъ до Враня и Лескозско, да разнасятъ радостната
освобождението, за възкръсналото изъ пепельта на 500-годишно робство р
българско княжество. Те с* имали задължението да донасятъ на ръководното
т-Ьло и най-малкото движение на евентуално появилата се турска войска, ьило
обявено, че се премахватъ всички стеснителни мерки и данъци, създадени от
турската власть, и че се унищожаватъ всички дългове на народа. Народъть тр -
вало мирно да се предаде на работа. Всички спорове за въ бждеще щ-Ьли да се
разрешаватъ отъ селските първенци, назначени отъ главнит-Ь съзаклятници.
лесната победа, сь детинска
ГолЪмото болшинство отъ народа, опиянени отъ
вЪра и радость изжизЬли гЬзи усп-Ьхи на възстанието, но имало и такива скеп
тици, които стояли на страна и недоверчиво поклащали глава, предъ неизвестното
бждеще. Въ края на третата седмица, съгледвачи донасятъ на Радивоя Петричевъ
злокобната весть за идването на черкезска конница отъ София. Това известие по
ставя въ смутъ, както населението, така и тримата водачи. Последните решаватъ
125
