Page 128 - trnski_kraj

наха най-вече отъ четата на Симо Соколовъ.“ Две заповеди отъ руския ^ майоръ
Киреева, отправени, първата „до Сима Соколовичу войводи у Кади-Богазъ“ и вто­
рата „до Бугарскоме вошоди Симону Соколовичу у село Корито , свидетелствуватъ,
че въ"началото на войната Соколовъ съ своята чета се е намиралъ подъ неговата
команда.
Отблъснати отъ Кади-Богазъ и Корито, четите били изпратени на Бабина-глава.
Загубите на Соколовата чета били попълнени съ нови доброволци. Единъ отъ тЪхъ,
Георги Станковъ отъ с. Топли-долъ, Босилеградско, съобщава, че тЪ, на брой
60 души, търсили водитель, или дЪдо Илю Войвода, или Симо Соколовъ Грозна-
товски отъ Трънско и като пристигнали на Кади-Богазъ, тамъ намерили Симо
Соколовъ съ 400 души момчета и „ние 60 души се присъединихме къмъ Соко­
ловата чета и влязохме подъ командата на същия“.
Когато желанието на българските доброволци, да минатъ въ България и да диг-
натъ възстание било най-сетне изпълнено отъ генералъ Черняева, четите навлезли
въ Берковския балканъ, и, съобщава Соколовъ, „така пойдеме напредъ, азъ къмъ
Берковица, отъ десна страна, а Панайотъ отъ лева. Азъ бехъ подиръ неколко
битки, одържани въ с. Шугринъ отъ Еуб-паша разбитъ и заобиколенъ и една Н0ЩЬ
се пробихме, та избегахме на сръбската граница, Панайотъ, дедо Ильо, дедо
Йованъ тоже бъдатъ на Чипровци разбити“...
На Бабина-глава четите били поставени подъ командата на полковникъ Хорва-
товича, единъ отъ най-популярните сърбски военни. Въ Пандиралските планини
Христо Македонски, Симо Соколовъ и дедо Ильо издържали две битки съ тур-
ците на Зелени-връхъ. Трите чети, на брой 1100 души, юнашки се били, безъ да
се гледа на големата турска сила. Отъ двете заповеди на полковникъ Хорвато-
вича „до Вошодами добровольачким Сими Соколовичу, Риста Македонском и Ильи^
се вижда, че четите са требвали въ ариергардни боеве, които били й „ужасени“,
„ споредъ думите на Хр. Македонски, — да прикриватъ сръбското отстъпление, а
Соколовъ пише: „Подиръ отстъпването на сръбските войски отъ „Пандирало“
на „Треси-баба“ всички доброволци, заедно съ сръбската войска се бихме очаяно,
така също и после около Княжевацъ“. Христо Македонски съобщава въ своите
записки: „Въ боевете около Княжевацъ загинаха момчета най-вече отъ четите
на Сима Соколова и Найденъ попъ Ниловъ и следъ тая ужасна битка, сръбската
войска, както и сръбското население се разбега въ паника“.
Когато българските доброволци били изпратени въ Делиградъ, за да образуватъ
баталиони подъ руска команда, С. Соколовъ и дедо Панайотъ останали съ четите
си до края на войната.
всичките боеве около Алексинацъ и когато
Соколовъ съ четата си участвувалъ въ
Хорватовичъ билъ изпратенъ съ своя корпусъ да заеме Джуниските укрепления,
станали ожесточени боеве, Соколовъ съ своите доброволци билъ подъ не-
гдето
гова команда.
Презъ декемврий 1876 г. (по представление на руския полковникъ Андреева) Симо
Соколовъ билъ произведенъ за поручикъ оть главнокомандуващия генералъ черняевъ,
като билъ зачисленъ въ българските доброволчески дружини, като командиръ
на рота.
Тая длъжности изпълнявалъ до разформируването на българските доброволчески
дружини въ Кладово на 4. априлъ 1877 г. С. Соколовъ останалъ въ Кладово, за­
едно съ поручикъ Кекерова да събиратъ пръснатите доброволци, да ги препра-
щатъ вь Плоещъ и да даватъ сведения на руския^ главенъ щабъ за числото,
разположението и движението на турската войска, тъй като освободителната воина
била вече обявена.
Въ края на юний, същата 1877 г.,. Соколовъ си подалъ оставката съ следното
свидетелство отъ полковникъ Хорватовича, който отблизо го е познавалъ и висо­
ко ценелъ... „Симо Соколовъ родом из Трна у Бугарско а у оставци пору-
__ _ княжевског српског“ препоръчвамъ на всекого и на всички като заслужаващъ
чика
доверие като юначенъ предъ неприятеля и въодушевенъ ревнитель за общото сла­
вянско дело. Съ настоящето уверявамъ, че г. С- Соколовъ е поднесълъ оставка

131